Надя Дикова-Михалкова

Училището е визитната картичка на всяко общество. Безпощадната рентгенова снимка на нацията. Почеркът, който издава интелект. 

Училището е пълнокръвната утроба на една страна. Нейна душа. То е работилница на времето, в което тупти здраво сърце. То не е изкуствен инкубатор, а буйна река. То е звънлива детска песен, глъч и пазител на съдби. То е мястото на малките и несигурни стъпки към големите надежди. То е стъклена кутия, чрез която можеш да надникнеш в бъдещето. Ако имаш очи. То е мястото, в което осъзнаваш, че си част от механизъм, творящ живот, епохи, поколения. То е смисъл и упование.

Училището е дом и сбъдната мечта на човечеството за вечна младост, защото е кръговрат. То е глас, съвест и отговорност. Благодатна почва, даваща могъщата сила на дървото на живота. То е житейска мъдрост, път и промяна. Един портрет, съвместно дело на много талантливи художници. В него здраво се вплитат съдби - на деца и възрастни. Училището е среща, сблъсък и помирение между поколенията. Нещо като арена, но винаги с място за прошка.

За учителя всеки ученик е като малко кръгло огледало. То неумолимо отразява. Децата както и магическото стъкълце имат способността да уловят многото труд, въображение, енергия, усилия, внимание. Огледалото е безпощадно за грешки, недоверие, пропуснати моменти, неизказани или изречени думи…

Малките огледалца на България са стотици хиляди. В тях с времето образите на учителите избледняват. Малцина остават завинаги, заключени като ценно съкровище в нечий живот. В голямото огледало на нацията ни обаче, в нейния почерк ясно личат щрихите, оставени от всеки учител без име. И точно там, напълно анонимен всеки един от нас грее със собствена и неповторима светлина. 

 

Коментари  

+1 #1 С.Пенова 24-05-2019 05:49
...и дано тази светлина остане ярка и топла за повече малки огледала.....
Цитиране
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Обичайте живота и животът ще ви обича. Обичайте хората и те ще ви обичат“

Артур Рубинщайн, полско-американски пианист, роден на 28 януари преди 133 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.