„Всеки човек е красив по своему, но не всеки може да покаже видимо красотата си.“
„Смъртта решава всички проблеми. Няма човек и няма проблеми.“
„Всичко може да бъде забравено: обиди, негодувание, несправедливост, но унижението не се забравя от никого, то е в човешката природа. Животните се преследват, воюват, убиват, ядат, но не се унижават. Само хората се унижават един друг. И никой няма да забрави унижението си и онзи, който го е унизил, никога няма да му прости. Напротив, той винаги ще го мрази.“
„Въпросът не е в това в каква ситуация попада човек – това често не зависи от него. Въпросът е как човек излиза от тази ситуация – това винаги зависи от него.“
„Онези, които изпращат хората в изгнание, се заблуждават, мислейки, че по този начин ще сломят човек. Можеш да убиеш, не можеш да сломиш.“
„Колкото повече хора имат апартаменти, толкова по-малко места се намират, където човек да прекара нощта.“
„Убежденията се променят, но страхът никога не изчезва.“
„Младостта има своите права. И първото й право е да се смее.“
„Когато човек има много способности, му е трудно да намери себе си.“
„В приятелството няма равенство. В приятелството, както в политиката: някой води, някой е воден, някой влияе, някой е повлиян.“
„Няма отчаяни позиции, има отчаяни хора.“
„От милосърдие не се правят политическите завои.“
„Когато се страхувате да кажете нещо излишно, няма да кажете главното.“
АНАТОЛИЙ РИБАКОВ – руски писател, роден на 14 януари 1911 г. След като оцелява през Втората световна война написва популярната детска книга „Кортик“. През 1950 г. публикува новелата "Шофьори (Водители), а през 1979 г. новелата „Тежък пясък“ за съдбата на еврейско семейство по време на нацистката окупация. Най-популярната му творба е „Децата на Арбат“. Умира на 23 декември 1998 г. в Ню Йорк.
