Сцена

 

документалният филм на София Стойчева и Мартичка Божилова проследява пътя на нашия фолклор по света. От 1 май е на голям екран.

 

Той беше  тихия майстор на сцената. 

 

  •  "Театърът трябва да култивира у човека хубави чувства."

 

 

Той e сред основателите на Дома на киното и член на Съюза на българските писатели.

 

 

Изложбата разглежда и влиянието на античното гръко-римско изкуство върху двамата творци, както и характерния за тях похват non finito – незавършените форми, които разкриват процеса на създаване.

 

Сред известните й песни са освен „Калиманку, Денку мари хубава“, са „Алтън Мара“, „Станиното лице“, „Песен за Атанас Манчев“, „Мете мома дворове“, „Булко Тодорко, Тодорко“, „Димо Невена думаше“ други. 

 

Той е отличен със „Златен кукерикон“ за цялостен принос в областта на сатирата и хумора, на името на Георги Калоянчев...

 

 

Дълги години е сред водещите актьори на Народен театър „Иван Вазов“, където създава запомнящи се роли от българската и световната драматургия.

 

 

  • "Когато музиката говори за любов, той беше нейният поет"

 

Поклонението ще се състои на 9 април, четвъртък, от 13 часа в Народния театър „Иван Вазов".

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Оригинален писател не е този, на когото никой не подражава, а този, на когото никой не може да подражава.“

Франсоа Рене дьо Шатобриан, френски писател, роден на 4 септември преди 258 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си