Американската оперна певица Джеси Норман е издъхнала в ранните часове на 1 октомври на възраст 74 години след усложнения от инцидент през 2015 г., съобщи "Дневник", позовавайки се на "Ройтерс".

Тя е починала в болница в Ню Йорк след септичен шок и множествена органна недостатъчност, свързани с усложнения от нараняване на гръбначния мозък преди четири години, обяви семейството й в изявление.

Родена в щата Джорджия, певицата прекарва по-голямата част от началото на кариерата си в Европа, преди да се качи на сцената в САЩ като вече известно и утвърдено драматично сопрано, което често е асоциирано с Вагнеровия репертоар.

На 24 години тя дебютира в Националната опера в Берлин в постановката "Танхойзер" от Рихард Вагнер. След спектакъла през декември 1969 г. критиците я описват като "най-големият глас след немското сопрано Лоте Леман".

Година по-късно се появява в САЩ в концертно изпълнение със Симфоничния оркестър на Питсбърг. Следват първите й изяви в Миланския оперен театър "Ла Скала" в "Аида" от Джузепе Верди и в "Ковънт Гардън" в "Троянци" от Ектор Берлиоз през 1972 г.

Десет години по-късно Джеси Норман прави американския си дебют на сцената на Филаделфийската опера в постановката "Едип цар" от Игор Стравински. През 1983 г. се качва и на сцената на операта "Метрополитън" в Ню Йорк.

Като една от най-популярните оперни певици през 80-те и 90-те години тя пее на встъпването в длъжност на президентите Роналд Рейгън и Бил Клинтън, както и на честванията по повод 60-ия рожден ден на британската кралица Елизабет. Тя е член на британската Кралска музикална академия, както и носител на четири награди "Грами", сред които и за цялостно творчество.

Семейството й написа, че се гордее с нейните музикални постижения и вдъхновението, което тя е донесла на публиката по целия свят, което ще продължава да радва мнозина.

В изявление си те допълват, че се гордеят също толкова много и с нейните хуманитарни начинания, насочени към гладуващите, бездомните, развитието на младежта и образованието в областта на културата и изкуствата.

„Трябва да си дадем сметка, че оставяме нещо след себе си. И това е споменът за нас в децата ни."

Кевин Костнър, американски актьор и режисьор, роден на 18 януари преди 70 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...