Американската оперна певица Джеси Норман е издъхнала в ранните часове на 1 октомври на възраст 74 години след усложнения от инцидент през 2015 г., съобщи "Дневник", позовавайки се на "Ройтерс".

Тя е починала в болница в Ню Йорк след септичен шок и множествена органна недостатъчност, свързани с усложнения от нараняване на гръбначния мозък преди четири години, обяви семейството й в изявление.

Родена в щата Джорджия, певицата прекарва по-голямата част от началото на кариерата си в Европа, преди да се качи на сцената в САЩ като вече известно и утвърдено драматично сопрано, което често е асоциирано с Вагнеровия репертоар.

На 24 години тя дебютира в Националната опера в Берлин в постановката "Танхойзер" от Рихард Вагнер. След спектакъла през декември 1969 г. критиците я описват като "най-големият глас след немското сопрано Лоте Леман".

Година по-късно се появява в САЩ в концертно изпълнение със Симфоничния оркестър на Питсбърг. Следват първите й изяви в Миланския оперен театър "Ла Скала" в "Аида" от Джузепе Верди и в "Ковънт Гардън" в "Троянци" от Ектор Берлиоз през 1972 г.

Десет години по-късно Джеси Норман прави американския си дебют на сцената на Филаделфийската опера в постановката "Едип цар" от Игор Стравински. През 1983 г. се качва и на сцената на операта "Метрополитън" в Ню Йорк.

Като една от най-популярните оперни певици през 80-те и 90-те години тя пее на встъпването в длъжност на президентите Роналд Рейгън и Бил Клинтън, както и на честванията по повод 60-ия рожден ден на британската кралица Елизабет. Тя е член на британската Кралска музикална академия, както и носител на четири награди "Грами", сред които и за цялостно творчество.

Семейството й написа, че се гордее с нейните музикални постижения и вдъхновението, което тя е донесла на публиката по целия свят, което ще продължава да радва мнозина.

В изявление си те допълват, че се гордеят също толкова много и с нейните хуманитарни начинания, насочени към гладуващите, бездомните, развитието на младежта и образованието в областта на културата и изкуствата.

„Лунатиците нямат възраст. Ако бяхме луди, ти и аз, можехме да сме доста по-млади.”

Ясунари Кавабата, японски писател, роден на 11 юни преди 127 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За насилието и съпротивата (ревю)

 

„Комунистическите концлагери и политическите затвори в България. Справочник" на Борислав Скочев в едно от най-правдивите, демократични и хуманни изследвания, от които обществото ни има крещяща нужда.

Те се сражаваха за републиката (ревю)

Каква ще бъде съдбата на „Мандалореца и Грогу““. Безспорно той ще направи пари, но те няма как да се сравняват с приходите на „Аватар“ на Джеймс Камерън.

Да помниш бъдещето (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Стела Марис“ на Кормак Маккарти