Уникални кадри от фотоархива на легендарния Тодор Славчев са изложени в столичната къща - музей „Андрей Николов“ (Червената къща, ул. Любен Каравелов" 15 ). Изложбата се открива на 14 юни и ще бъде достъпна само до края на месеца. Уредник е Яна Узунова – внучка на Тодор Славчев, който е считан за един от бащите на репортажната фотография в България.
Фотоархивът е изключително богат, обхваща близо 60 години от историята на България. Фотоапаратът на Славчев запечатва политически фигури и събития; участие на България във Втората световна война; 9 септември 1944 г.; Цар Борис III; Македония през 1941-1943 година; ген.Владимир Стойчев; Георги Димитров; срещи и прояви на Съюза на българските журналисти; български писатели; вестник „Литературен фронт“(редакция); вестник „Стършел“(редакция, хумористи и карикатуристи); чествания на отделни творци; дейността на Българския Червен кръст; дейността на Комитета за трезвеност; спортни състезания; селски бит и селско стопанство; прояви на Славянския комитет; прояви на Българския ловно-рибарски съюз; Националното Радио; изгледи от Стара София и от множество градове, села и местности из страната-преди и след 9 септември 1944 г.
ТОДОР СЛАВЧЕВ е роден на 27 декември 1900 г. в Пловдив. От 1932 г. е член на Съюза на професионалните провинциални журналисти, а след 1944 г. – член на Съюза на българските журналисти (СБЖ). Не е членувал никога в политическа партия.
През 1929 г. в Пловдив учредява списание „Трудови вести“, което третира въпросите на общественото осигуряване, трудовите въпроси и борбата срещу трудовите злополуки в България. През 1930 г. Славчев се установява в София, където „Трудови вести“ продължава да излиза до 1946 г. През пролетта на 1941 г., когато Македония е присъединена към Царство България, заминава за Скопие и остава в там повече от година, като снима непрекъснато и публикува в печата снимки. По време на бомбардировките Славчев и семейството му се евакуират в софийското село Долни Лозен. Там той снима бита и обичаите на селото и пак от там чува за случващото се на 9 септември 1944 г. в столицата. През 1945 година участва като доброволец-военен фото-кореспондент във втората фаза на Отечествената война. След войната Славчев е щатен фоторепортер на в.“Свят“, в.“Спорт“ и „За кооперативно земеделие“. Години наред той активно сътрудничи на сп.“Български журналист“, „Лов и риболов“, сп.“Славяни“, “Трезвеност“, сп.“Българо-съветска дружба“, „Български воин“, в-к „Литературен фронт“, в-к „Поглед“, на Българския Червен кръст и други. Умира на 23 март 1992 г. в София.
