Уникални кадри от фотоархива на легендарния Тодор Славчев са изложени в столичната къща - музей „Андрей Николов“ (Червената къща, ул. Любен Каравелов" 15 ). Изложбата се открива на 14 юни и ще бъде достъпна само до края на месеца. Уредник е Яна Узунова – внучка на Тодор Славчев, който е считан за един от бащите на репортажната фотография в България.

Фотоархивът е изключително богат, обхваща близо 60 години от историята на България. Фотоапаратът на Славчев запечатва политически фигури и събития; участие на България във Втората световна война; 9 септември 1944 г.; Цар Борис III; Македония през 1941-1943 година; ген.Владимир Стойчев; Георги Димитров; срещи и прояви на Съюза на българските журналисти; български писатели; вестник „Литературен фронт“(редакция);  вестник „Стършел“(редакция, хумористи и карикатуристи); чествания на отделни творци; дейността на Българския Червен кръст; дейността на Комитета за трезвеност; спортни състезания; селски бит и селско стопанство; прояви на Славянския комитет; прояви на Българския ловно-рибарски съюз; Националното Радио; изгледи от Стара София и от множество градове, села и местности из страната-преди и след 9 септември 1944 г.

ТОДОР СЛАВЧЕВ е роден на 27 декември 1900 г. в Пловдив. От 1932 г. е член на Съюза на професионалните провинциални журналисти, а след 1944 г. – член на Съюза на българските журналисти (СБЖ). Не е членувал никога в политическа партия.

През 1929 г. в Пловдив  учредява  списание „Трудови вести“, което третира въпросите на общественото осигуряване, трудовите въпроси и борбата срещу трудовите злополуки в България. През 1930 г. Славчев се установява в София, където „Трудови вести“ продължава да излиза до 1946 г.  През пролетта на 1941 г., когато Македония е присъединена към Царство България,  заминава за Скопие и остава в там повече от година, като снима непрекъснато и публикува в печата снимки. По време на бомбардировките Славчев и семейството му се евакуират в софийското село Долни Лозен. Там той снима бита и обичаите на селото и пак от там чува за случващото се на 9 септември 1944 г. в столицата. През 1945 година участва като доброволец-военен фото-кореспондент във втората фаза на Отечествената война. След войната Славчев е щатен фоторепортер на в.“Свят“, в.“Спорт“ и „За кооперативно земеделие“. Години наред той активно сътрудничи на сп.“Български журналист“, „Лов и риболов“, сп.“Славяни“, “Трезвеност“, сп.“Българо-съветска дружба“, „Български воин“, в-к „Литературен фронт“, в-к „Поглед“,  на Българския Червен кръст и други. Умира на 23 март 1992 г. в София.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 334 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора