Изложба на италианския фотограф Алберто Гандолфо се открива днес, 6 юни, в столичната галерия „КО-ОП“ (ул. „Янко Сакъзов“ №17. 

Фотокнигата и 11-те репортажни истории с портрети на хора, влезли в новините като жертви или близки на жертви може да бъде видяна до 7 юли т.г. Мафия, домашно насилие, корупция, лекарски грешки, отказ от правосъдие са част от засегнатите теми.

Онова, което остава е фотографско разследване, започнало през януари 2017 г. То се движи от отминалите вече новини по италианските медии към новините с днешна дата, като всичко е събрано и предадено под формата на снимки, за да се създаде едно живо свидетелство на семействата и близките на жертви на трагични епизоди, които са обречени на дълги битки в името на истината. Хората и историите им невинаги са познати на широката аудитория.

Проектът се състои от портрети на хора и снимки на места, които са свързани с истории, попаднали в новинарските емисии. Когато Алберто Гандолфо се среща с тях, за да ги снима, се появяват нови детайли към историите, които служат като визуална връзка между случилото се и настоящия момент, като авторът използва определен декор или пейзаж в опит да предаде събитията така, сякаш се случват в момента.

Превъзмогвайки личната си мъка, всеки един от портретираните хора е поел кръста си в търсене на справедливост. Това неочаквано бреме, паднало на плещите им, е причината за постоянни реакции, които имат силно въздействие върху обществото. Често тези истории не са известни. Авторът ги прави видими, като така информира общността и стимулира общественото самосъзнание, за да задейства промяната.

Мафия, насилие срещу жени, корупция, некомпетентно здравно обслужване, правни парадокси – всичко това са важните теми, за които Гандолфо смята, че е важно да се борим.

Авторът смята, че показването на лицата на онези, които остават, е начинът да се информира и да се помогне за случването на определени събития, които тихо и полека да задействат промяната.

Изложбата е част от фестивала „Фотофабрика“.

АЛБЕРТО ГАНДОЛФ е роден през 1983 г.  Творческите му търсения често се въртят около портретната фотография. В момента работи върху няколко проекта, чийто център е самоанализът през хората, които снима. Обучавал се е при няколко световни фотографи. Има самостоятелни изложби и проекти и излага свои работи в колективни експозиции в Италия, Франция, Русия. Част е от фотоколектива Eglise.

Източник: Организаторите на изложбата

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Авторът! Авторът!

    Скорсезе все още олицетворява значимото авторско кино в неговата американска интерпретация, съчетаваща актуална проблематика и зрелищно професионално майсторство.

  • ВОЙНАТА

    Кирил Кадийски преведе "Червона калина"

    Маршируват наште доброволци, всеки в кръв облян,

    ще избавят брата украинец, от врага окован.

    А ние нашите братя украински ще освободим,

    а ние славната Украйна - хей-брей! - ще разведрим...

„За да завоюва жената, мъжът съчинява чудесна лъжа. За да я напусне, той измисля изключително глупава лъжа.“

Колет, френска писателка, родена на 28 януари преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята