Фотоизложба „Детство без адрес“ е открита  в Градската градина пред Народния театър „Иван Вазов“, съобщи nmd.bg. 32 платна показват  мигове от живота на деца в риск, с които сдружение “Деца и юноши” работи през последните години.

Авторите на фотографиите Николай Миланов и Татяна Лазова поставят въпросите „Бедността има ли детство?“ и „Имам ли право на детство?“, а и много други.

„Обществото ни все още не е добре запознато с професионалните и ефективни практики за преодоляването на социалната изолация на деца и семейства, живеещи в крайна бедност. Съществуващата изолация е предпоставка за задълбочаване на проблемите, взаимно отхвърляне и дори възникване на конфликти. По-добрата информираност показва не само проблемите, но и дава решения за преодоляването на тази социална изолация“, смятат от организацията, която е инициатор на събитието – сдружение „Деца и юноши“.

Фокус е върху това, че децата, които живеят и растат при изключително тежки условия, също могат да имат своите постижения и да се развиват успешно, ако имат тази възможност. Всяко дете трябва да порасне с грижа и закрила, да има радостно детство, за да стане пълноценен възрастен, е посланието на инициативата.

„Героите на тази изложба се радват, когато ги ценим, и се сърдят, когато не ги уважават. Играчките и дрехите, които им носят радост и топлина, са тези, които вече са непотребни за нас. Те си нямат „детска стая“, а тяхната площадка за игра е улицата. Тук ще видим как с радост и огромно желание децата участват в различни образователни програми и занимания, защото се чувстват спокойни, оценени, забелязани и значими”, казват организаторите.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Истина е, че всеки се измерва със своя мярка и мерило.“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2086 г.

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек