Концерт, посветен на 130-ата годишнина от рождението на композитора Петко Стайнов, ще се състои на 13 юни в Дом „Петко Стайнов“ в Казанлък. Това съобщиха от местната администрация.
В музикалната проява ще участват възпитаници на клавирната школа с преподавател Нина Симеонова, лауреати на национални и международни конкурси. Сред тях са Каролина Иванова, Симона Симеонова, Мартин Ненков, Доменика Сарийска и Калоян Николов.
На пианото на Петко Стайнов, в музикалния салон на дома-музей, младите изпълнители ще представят творби от Жан-Батист Дюверноа, Лудвиг ван Бетовен, Фредерик Шопен, Едвард Григ, Джовани Батиста Мартини, Мение, Пол дьо Сеневил, Бринхолд, Парашкев Хаджиев, Светослав Обретенов, Димитър Ненов, Красимир Милетков и други композитори.
Концертът се организира със съдействието на Община Казанлък, Исторически музей „Искра“, Дом „Петко Стайнов“, Фондация „Петко Груев Стайнов“, Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ в Стара Загора и Народно читалище „Св. Климент Охридски – 1858“ в Стара Загора.
Един от най-значимите български композитори
Петко Стайнов е роден на 1 декември 1896 г. в Казанлък в семейството на индустриалец, посочват от Дом „Петко Стайнов“. На 11-годишна възраст той напълно губи зрението си. В Института за слепи в София изучава флейта, цигулка, хармония и пиано при Андрей Стоянов.
През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория със специалности композиция и пиано. Две години по-късно създава първата си значима творба – симфоничната сюита „Тракийски танци“, първоначално в три части, а впоследствие допълнена с четвърта част – „Мечкарско“ (1926).
Сред най-известните му оркестрови произведения са симфоничните поеми „Легенда“ (1927) и „Тракия“ (1937), симфоничната сюита „Приказка“ (1930), симфоничното скерцо (1938), концертните увертюри „Балкан“ и „Младежка увертюра“ (1936 и 1953), както и двете му симфонии, създадени през 1945 и 1949 г.
Основоположник на хоровата балада
Петко Стайнов оставя ярка следа и в хоровото творчество. Със своите хорови балади той поставя началото на нов жанров дял в българската музика. В произведения като „Тайната на Струма“ (1931), „Конници“ (1932), „Урвич“ (1933), „Сто двадесет души“ (1935), „Момина жалба“ (1936), „Другарят Антон“ (1954) и „Кум Герман“ (1955) композиторът пресъздава драматични моменти от българската история и постига характерно национално звучене.
Освен творческата си дейност Стайнов има и значим принос към музикалния живот в страната. Той е председател на Съюза на народните хорове в България (Български певчески съюз) и на Дружеството на българските композитори „Съвременна музика“ в периода 1933–1944 г. Между 1941 и 1944 г. е директор на Народната опера.
През 1941 г. е избран за редовен член на Българската академия на науките, а от 1948 г. оглавява новосъздадения Институт за музика с музей при БАН, по-късно преименуван на Институт за музикознание. Той ръководи института до смъртта си на 25 юни 1977 г. в София.
