Легендата Хосе Карерас се раздаде на прощалния си концерт с българската публика снощи в препълнената Зала 1 на Националния дворец на културата (НДК). Спектакълът, с който световноизвестният певец си взе „сбогом” с родната публика, бе открит от диригентката Любка Биаджони с увертюра от "Прилепът" на Щраус. След това концертът продължи с изпълнения на оркестъра „София Симфоникс” с диригент Давид Хименес, който остана на сцената с Карерас. Повече от два часа публиката се наслади на великолепно изпълнените от тенора творби на Йохан Щраус, Джузепе Верди, Едвард Григ и други. Руското сопрано Анна Аглатова очарова зрителите със своя глас и харизма. 

По време на концерта Хосе Карерас получи най-високата степен на ордена на Министерството на културата "Златен век" и грамота за заслугите си в развитието и популяризирането на културата и изкуството.

На финала Карерас „взриви” залата с песента от златните години на "Тримата тенори" - Torna A Surriento.

 

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 68 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков