От днес, 21 ноември, Стара Загора е музикална столица на България с откриването на 55-ото издание на Фестивала на оперното и балетно изкуство (ФОБИ), съобщи пресцентърът на Старозагорската опера.
Началото ще бъде поставено с премиера на операта „Андре Шение“ от Умберто Джордано – едно от най-ярките произведения на италианския веристичен репертоар. В двата премиерни спектакъла – днес и утре – зрителите ще се насладят на изпълненията на Дарио ди Виетри и Борис Тасков в ролята на поета революционер Андре Шение. В образа на Карло Жерар ще се редуват баритоните Кирил Манолов и южнокорейският гост-изпълнител Гангсун Ким, а ролята на Мадалена ди Куани ще бъде поверена на Таня Иванова и Тамара Калинкина.
На сцената ще излязат още Тереза Бракалова и Даниела Нинева (графиня ди Куани и старата Маделон), Сарай Диас (Берси), Ивайло Йовчев и Стоян Буюклиев (Абат и Невероятният), както и Евгений Арабаджиев и Теодор Петков (Руше). В спектакъла участват оркестърът, хорът и балетът на Държавна опера – Стара Загора, както и децата от Детско-юношеската студия за опера и балет.
Постановката е дело на режисьора Огнян Драганов. Сценографията и костюмите са на Денис Иванов, хормайстори – Младен Станев и Стефания Русева, хореографията – на Силвия Томова. Концертмайстор е Анна Иванова, а корепетитори: Деница Петрова, Мирослав Георгиев и Наталия Шевченко.
Диригент и на двата премиерни спектакъла е маестро Павел Балев.
Операта „Андре Шение“ – едно бижу на италианския веризъм
„Андре Шение“ (1896) е смятана за шедьовър на композитора Умберто Джордано, един от водещите представители на т.нар. веризъм – направление в операта, което залага на драматизъм, реалистични сюжети и силни човешки страсти. Либретото е написано от Луиджи Илирика и се основава на реалната фигура на поета Андре Шение, екзекутиран по време на Френската революция.
Действието обхваща последните години от живота на Шение – от разпада на аристократичното общество до атмосферата на терора в следреволюционен Париж. В центъра стои любовният триъгълник между Шение, благородничката Мадалена и революционера Жерар, чийто личен и идеен конфликт води до драматичната развръзка.
Операта е прочута с изключително вокално трудните и въздействащи партии. Сред най-изпълняваните моменти са арията на Шение „Un dì all’azzurro spazio“, прочутата ария на Мадалена „La mamma morta“, както и драматичният монолог на Жерар „Nemico della patria?“. Финалният дует „Vicino a te s’acqueta“ е считан за един от най-красивите любовни финали в оперната литература.
„Андре Шение“ е постановявана на най-престижните световни сцени – „Ла Скала“, „Метрополитън опера“, Ковънт Гардън – и винаги е изисквала певци с голям вокален обем, драматична сила и особена стилова чувствителност.
Юбилейни прояви в деня на откриването
По-рано през деня ще бъде валидирана специална пощенска марка по повод 100-годишния юбилей на Държавна опера Стара Загора, който институцията отбеляза на 1 юли.
Преди спектакъла ще бъде открита и изложбата „100 години в 100 кадъра“, също посветена на вековния юбилей на първата извънстолична опера у нас.
ФОБИ 2025 – богата програма до 7 декември
55-ото издание на ФОБИ ще продължи до 7 декември. Сред гостуващите спектакли са „Русалка“ от Антонин Дворжак във версия на Варненската опера и „Вълшебната флейта“ от Моцарт – продукция на Пловдивската опера.
Фестивалът ще отбележи и две значими годишнини:
- 150 години от рождението на Добри Христов;
- 200 години от рождението на Йохан Щраус-син;
Програмата включва четири оперни заглавия, един балет, четири концерта, две изложби, три представяния на книги и множество допълнителни събития.
КАКВО Е ВЕРИЗЪМ
Направление в италианската опера от края на XIX век, което се стреми към реалистично, емоционално и драматично представяне на живота. Историите са за обикновени хора, а не за митични или героични фигури, и често включват силни страсти, социални конфликти и трагични съдби.
Музиката е експресивна, плътна и интензивна, а вокалните партии изискват мощни, драматични гласове.
Основни имена: Маскани („Селска чест“), Леонкавало („Палячи“), Джордано („Андре Шение“), Чилеа („Адриана Лекуврьор“).
Източник: Старозагорска опера и SKIF
