Музеят за история на изкуството във Виена (Kunsthistorisches Museum) посвещава голямата си есенна изложба на забравената фламандска барокова художничка Михаелина Вотие (1614/18-1689).

Тя се смята за едно от най-големите открития в историята на изкуството през последните десетилетия, като картините й заслужават да бъдат причислени към най-значимите произведения на XVII век. Във Виена за първи път се показват почти всички запазени творби на Вотие.

В епоха, в която жените художнички се фокусират предимно в натюрморти и жанрова живопис, Михаелина Вотие постига успех и с исторически сюжети. Дълго време никой не вярва, че внушителната й картина „Триумфът на Бакхус“ е дело на жена. Нейните творби се отличават с изключителна оригиналност, фин хумор и забележителна смелост.

Въпреки това Михаелина Вотие продължава да ни поставя загадки: не е известно кога точно е родена и къде е получила образованието си. Вероятно нейният брат Шарл, с когото имат общо ателие в Брюксел, е учителят й по живопис. Големият колекционер на изкуство от онова време, ерцхерцог Леополд Вилхелм фон Хабсбург, е събирал нейните творби, но няма никакви съвременни коментари за изкуството на Вотие. 

Благодарение на колекционерската дейност на Леополд Вилхелм, днес Музеят за история на изкуството притежава най-голямата колекция от картини на Вотие в света, включително нейното главно произведение „Триумфът на Бакхус“.

Изключителното майсторство на Вотие и художественото качество на картините й могат да се мерят с тези на нейни съвременници като Питер Паул Рубенс или Антонио ван Дайк. За първи път в Европа се показва великолепната й серия „Петте сетива“. Изложбата дава възможност посетителите да се запознаят с Михаелина Вотие като новооткрита майсторка на сетивата и да станат свидетели на изследването на нейното място в историята на изкуството.

С 29 картини, някои от които се представят за първи път пред публика, една подписана рисунка и една гравюра, Музеят за история на изкуството предлага най-обширния поглед върху творчеството на художничката до момента. Общо около 80 висококачествени произведения и предмети от собствения фонд и от международни заемодатели показват по впечатляващ начин, че Михаелина Вотие може да бъде поставена наравно с известните свои съвременници Рубенс и Ван Дайк. 

Изложбата ще е отворена за посетители от 30 септември 2025 г. до 11 януари 2026 година. Тя е организирана в сътрудничество с Кралската академия за изкуства в Лондон, където ще бъде показана в съкратена версия от 27 март до 21 юни 2026 година.

 

 Специално за БТА от Цветана Делибалтова

Изпратихме Дедал и неговия син Икар, но никой/

не се е върнал да ни каже за какво се бави.

Борис Христов, български поет, роден на 14 август преди 81 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След втория сезон на „Агенцията“ (ревю)

 

Динамичният екшън се гледа с внимание, напрежението непрекъснато се покачва, а логично финалът на сезона остава отворен… 

Онзи, който се смее (ревю)

 

 Да спечелиш доверието на читателя съвсем не е лесно. После можеш да му обуеш кънките и да го поведеш из стария щетъл...

Между традиция и новаторство 

 

„Травиата“ между традицията на Верди и новаторството на оперната звезда Надин Сиера