Пет месеца преди да дебютира на фестивала „Пучини“ в Торе дел Лаго, Анна Нетребко изнесе първия си концерт у нас, изцяло с музика на великия италиански композитор. Няколко хиляди души в „Арена 8888 София“ аплодираха представените от сопраното арии от най-популярните опери – „Бохеми”, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай”, „Турандот”, „Манон Леско”.

За Анна Нетребко 2025 година започна с концерти в САЩ, Испания и Италия, разказват от екипа й. На сцената в София до нея бяха нейният съпруг Юсиф Ейвазов – драматичен тенор с процъфтяваща международна кариера и глас, който L.A. Times определя като „метален, стенторичен и подчертано италиански“, швейцарското сопрано Дария Рибак, френският баритон Жером Бутилие, както и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров.

В галата, продължила повече от два часа и половина, Нетребко имаше няколко солови изпълнения, които бяха аплодирани най-много от публиката, редом с дуетите й с Юсиф Ейвазов.

Артистите се появиха на сцената в различни комбинации – от дуо до квартет. Концертът завърши с два биса – по един на Нетребко и на Бутилие. „Спасибо“ (Благодаря) бе единственото, което звездата каза при финалното си излизане на сцената. За вечерта тя смени четири рокли в ярки цветове като зелено, червено, лилаво, както и по-светла дантела. Анна Нетребко пристигна в столицата ден преди събитието и по-голяма част от времето си прекара в репетиции, в зала „България“, научи БТА от организаторите.

АННА НЕТРЕБКО е родена на 18 септември 1971 г. в Краснодар, Русия. Корените й идват от донските казаци. Майката е инженер, а бащата – геолог, не са свързани с музиката, но обичат да пеят и насърчават дъщеря си да се занимава с музика, въпреки че по това време тя има твърде много и разностранни интереси – акробатика, баскетбол, лека атлетика, езда и дори рисуване. По някое време Анна мечтае да стане хирург, а по-късно – каскадьор. На 11-годишна възраст внезапно започва да пише. Покрай чичо си се запалва и по фотографията. На 17 години участва в конкурс за красота, печели второ място на „Мис Кубан“ (1988) и получава награда телевизор . 

В тези години, Нетребко започва да работи на непълен работен ден като чистачка в Мариинския театър, за може да гледа всички спектакли. Един ден неговият художествен ръководител – Валери Гергиев, кани петокурсничката да подготви ролята на Барбарина в „Сватбата на Фигаро“. След няколко репетиции, Нетребко получава ролята на Сузане, с което стратират и нейните бъдещи големи успехи. Популярността й толкова  нараства, че не остана време дори за лекциите  в консерваторията. Графикът й е планиран буквално до минута.

Тя е  звездата на миланската „Ла скала“, виенската „Щатсопера“, „Метрополитън“ в Ню Йорк, Кралската опера в Лондон, берлинската „Щаатсоперa“. Участник е в церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри в Сочи. В репертоара й са включени опери на Моцарт,  Верди, Белини,  Доницети, Масне,  Гуно, Пучини, Чайковски, Чилеа. Има три номинации за наградата „Грами“, германската „Бамби“, „Певица на годината” на класическите музикални награди Brit, музикалната награда „Полар“ за 2020 г., която често е наричана „Нобелова премия в областта на музиката“, а оценката на журито е, че „да бъдеш виртуозен вокалист не е достатъчно. Операта, като форма на изкуството, привлича публика и никой в съвременната епоха не прави това по-добре от оперната дива Анна Нетребко. С нейния великолепен глас и харизма, тя е повече от певица“. През 2007 година от вестник Times, Нетребко е обявена за една от 100-те най-влиятелни личности в света. Тя е глобален посланик на марката Chopard.

 

Източник: БТА

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 195 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.