До 11 февруари в столичната галерия "Васка Емануилова" може да се разгледа изложбата “Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата”. В нея са проследени търсения на художника в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век.
"Къпещи се, тоалет, размисъл и свян - голите скулптурни тела в различни състояния непосредствено кореспондират с неговите рисунки от този период", уточняват организаторите.
В експозицията се включват и няколко по-ранни произведения, които дават по-пълна представа за творчеството на художника, учил декоративни изкуства и скулптура в Художествената академия през 30-те години на XX век.
Интересът на автора е фокусиран върху движението на обемите в пространството и третирането на материала. Както самият художник мотивира своето изкуство в изследването си от 1940 г. „Голотата в изкуството“: „голотата никога не е цел на художника, нито пък стремеж за показване на най-хубавото голо тяло, а средство за изразяване на една нравствена, религиозна или естетична художествена идея в рамките на една идеология и нравственост за дадена епоха или среда.“
В основата на изложбата е дарението от скулптури и рисунки, направено от наследниците и семейството на Николай Владов - Шмиргела. Включени са тридесет и две произведения, като двадесет и четири от тях са дарение от наследниците на СГХГ. Тези произведения обогатяват колекцията на Софийска градска художествена галерия и помагат за нашето разбиране на многостранната личност на Николай Шмиргела - скулптор, изследовател на изкуството, писател, общественик, защитник на редица каузи и колекционер.
НИКОЛАЙ ВЛАДОВ-ШМИРГЕЛА (1911 – 1999) е роден в Шумен.Членувал е в Дружеството на новите художници (1931) и негов секретар в продължение на 8 години. Карикатурист е бил във вестниците „РЛФ“ (1931) и „Български запад“ (1942). Живописец от 1933, скулптор от 1934 г.
Оглавявал е Националната художествена галерия, създател е на постоянната изложба на икони в криптата към храм-паметника „Св. Александър Невски“.
Автор е на труда „Скулптурата по нашите земи“ (1961) и на много статии и студии в областта на изобразителното изкуство. Няколко години преди смъртта си напуска Съюза на българските художници. Автор е на паметници, възхваляващи комунистическия режим.
