Балерината Николета Мани завърши първия си сезон като звездата на балетната трупа на миланската опера "Ла Скала", предаде Асошиейтед прес. Театърът за първи път от почти 40 години даде статут "звезда" в балетната си трупа миналата есен. 

Николета Мани, която е на 32 години, се изненадва, когато разбира това. Сега, месеци по-късно, тя приключи първия си сезон като звездата на трупата с фаталната роля на Манон. Италианката беше аплодирана силно почти девет минути за представеното съчетание от техническа прецизност и разкрепостеност, отбелязва Асошиейтед прес.

"Тя е изумителна балерина. На върха на кариерата си. От "Онегин" насам всеки път, когато танцува, става все по-добра", каза Мануел Легри, ръководител на балетната трупа на "Ла Скала" и бивша главна звезда на Парижката опера, избран лично от легендарния танцьор Рудолф Нуреев.

"И при мен беше същото", спомня си Легри. "След като получиш титлата, се отварят не само вратите, но визията и доверието. Това може да те накара да се страхуваш. Но може и да те подтикне да полетиш".

Николета Мани пристига в академията на "Ла Скала" на 13-годишна възраст от малко градче в южната италианска област Пулия, където започва да танцува в балетната школа на майка си десетилетие по-рано. След като завършва академията, тя прекарва четири години в Берлинския държавен балет, преди да се завърне в Милано през 2013 г.

Година по-късно тя става примабалерина. Фактът, че е избрана за звезда на трупата на "Ла Скала", е значим за Мани и я отличава от другия главен танцьор със същия статут - Роберто Боле, който обаче е гост-балетист в продължение на две десетилетия. 

Звезда е балетно отличие, което идва от френската дума etoile с това значение  и се присъжда на танцьори, чието майсторство се смята за изключително, отбелязва Асошиейтед прес.

Николета Мани тъкмо е завършила представление с Боле през ноември миналата година, когато генералният мениджър на "Ла Скала" Доминик Майер обявява повишението й. 

"Беше напълно неочаквано, не само за мен, но и за всички, защото наистина от години никой от трупата не е получавал статут на звезда", каза балерината.

Неотдавна, през юни, тя получи най-високия орден на Италианската република за приноса си към изкуството.

В кариерата си Мани вече е танцувала на сцени от Токио до Мексико, от Москва до Торонто. Тя споделя, че мечтае да танцува като гост на сцените на най-големите европейски трупи като Кралския балет и балета на Парижката опера и Американския балет.

"Николета е нашата звезда. Когато я имаме..., трябва да й позволим да се изяви и да блесне на други сцени. Това не винаги е лесно, защото трябва да подготвим новите балети. Тя знае това. Но аз искам да я пусна да си отиде, и то с голяма радост", каза Легри.

През този сезон Мани пътува с балета на "Ла Скала" до Китай, където влезе в ролята на Жизел, участва и в постановката на Легри "Корсар" в Хонконг. По-късно това лято тя ще пътува до Австралия за галавечеря със съпруга си - роденият в Латвия Тимофей Андрияшенко, който преди две години й предложи брак на сцената на Арена ди Верона.

На сцената на "Ла Скала" тя най-често е в двойка със съпруга си или с Боле, който беше шафер на сватбата им през август миналата година. За ролята на Манон тази седмица тя танцува с главния солист на Кралския балет Рийс Кларк, който влезе в ролята за кратко, след като Андрияшенко се контузи.

 

Източник: Теодора Славянова, БТА

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Артистът е човек, който с цената на самоунижение и излагане на същността си на показ се опитва да каже истината за света.”

Стив Маккуин, американски актьор, роден на 24 март преди 95 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...