С над 120 снимки и оригинални артефакти изложбата "Модата в огледалото на едно столетие" проследява промяната в облеклото и аксесоарите в един от най-интересните отрязъци от новата българска история – от средата на XIX в. до средата на XX в.

Експозицията е подредена в Държавна агенция "Архиви". Куратор е Адриана Попова, главен специалист в отдел "Издателска и информационна дейност" на Агенцията.

"Модата в България навлиза първо през Русе. Там е било модното сърце, там се появяват първите шапкарски ателиета, първите европейски дрехи. Оттам колегите изпратиха 300 снимки, отбеляза пред БНР-Радио София Адриана Попова. – Първите по-модно облечени българи се появяват още след Кримската война (1853 – 1856 г.). След Освобождението това влияние става по-силно."

Специалистът посочи, че модата навремето не е наблягала на удобството, робувала е на показността, парадността. До Първата световна война всичко е било сложно за обличане.

В отделни табла са илюстрирани дамската, мъжката, детската, сватбената, дворцовата мода, аксесоарите, униформите, спортните, плажните и карнавалните облекла, както и прическите през тези 100 години. Специално внимание е отделено на известните дизайнери, както и на тогавашните модни икони, сред които са Лора Каравелова, Султана Рачо Петрова (тя е първата, за която се знае, че си е направила пластична операция), Яна Язова, Дора Габе и Елисавета Багряна.

В периода между двете световни войни българското общество се интересува живо от модата. Тенденциите са научавани от многобройните списания за мода, домакинство и изкуство, издават се брошури. Из страната обикалят лектори, които запознават любопитната публика със своите виждания за ползите и вредите от модните увлечения.

Много от разискваните проблеми звучат съвременно - за финансовия аспект на вманиаченото следване на тенденциите, за налагането на нездравословни стандарти за красота.

Изложбата може да бъде видяна до 15 юни в изложбената зала на ДА "Архиви" (София, ул. “Московска” 5) от 9.00 до 17.30 ч. всеки работен ден. След това се предвижда тя да гостува и в други големи градове в страната.

 

Чуйте повече в разговора на Гергана Пейкова тук

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Всички ние имаме два живота. Един, който мечтаем. И друг, който ни води до гроба.“

Фернанду Песоа, португалски поет, роден на 13 юни преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…