Холивудската актриса Кийра Найтли направи своя дългоочакван дебют на „Бродуей“, съобщи британският „Телеграф“. Тя участва в театралната адаптация на класиката на Емил Зола, „Терез Ракен“. Изпълнението на Найтли беше прието добре от критиците, които се впечатлиха от нейната отдаденост на ролята.

„Терез Ракен“ излиза през 1867 г. и е смятан за първия значим роман на Зола. Историята проследява съдбата на злощастни братовчеди, които са принудени да се венчаят от властна майка. Трагедията се развива, когато младата и тъжна съпруга се забърква в любовна афера. Пиесата по „Терез Ракен“ ще се играе в клуб „Studio 54“ в Ню Йорк до 3 януари 2016 г.

30-годишната Найтли не играе за първи път литературни роли. През 2005 г. тя игра във филмовата адаптация на „Гордост и предразсъдъци“ от Джейн Остин. През 2007 г. пък излязоха едноименните филми по книгите „Коприна“ на Алесандро Барико и „Изкупление“ на Иън Макюън. През 2012 г. актрисата игра в екранизацията на друг значим роман – „Ана Каренина“ от Лев Толстой. 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков