До 3 април в столичната галерия "Арте" ще бъдат изложени 20 творби на кинематографиста художник Иван Андонов (1934-2011) от негови различни творчески периоди. Това е седмата самостоятелна изложба на известния режисьор и актьор в галерията, три от които той лично е подреждал.
"Това е една слънчева, цветна, радостна, трептяща живопис. Картините като че ли трептят. Това е много показателно за неговата тънка чувствителност и огромния талант. Слънчево, цветно, светло усещане."
Така описа представените творби скулпторът Павел Койчев, който ще представи експозицията заедно с проф. Станислав Памукчиев.
Иван Андонов е емблема в българското кино. И като актьор, и като режисьор, и като сценарист той работи съвместно с други хора, посочи Койчев.
"Но не можеш напълно да разгърнеш, да разкриеш личността и уникалността си изцяло. Явно живописта е била неговото най-интимно преживяване. Когато останеш пред платното, в ръцете – четките, боите, си само ти. Можеш най-съкровената си същност да отразиш в картината."
Андонов има страшно много картини. Това очевидно е било за него насъщна необходимост, отбеляза скулпторът в предаването на БНР "Хоризонт до обед".
"Изкуството е вечно. Неговият смисъл е да търси промисъла. И понеже това е непостижимо, неизчерпаемо, безкрайно, дава сили. То просто е вътре в теб. Това в Иван Андонов толкова ясно личи в неговите творби. Всяка картина е като отпечатък от палеца. Идентифицира те цялостно. Имаш усещането, че той е тук, може да влезе през вратата. Може би това е и безсмъртието."
ИВАН АСЕНОВ АНДОНОВ е роден на 3 май 1935 г. в град Пловдив. Завършва театралната академия в София през 1956 г. Година по-късно вече се снима в първия си игрален филм – “Години за любов” (1957 г.). 1958 г. играе в “На малкия остров” по сценарий на Валери Петров и под режисурата на Рангел Вълчанов. Това е само началото, следват – “Нощта срещу тринадесети” (1961), “Златният зъб” (1962), “Анкета” (1963), “Инспекторът и нощта” (1963), “Приключение в полунощ” (1964), “До града е близо” (1965), “По тротоара” (1967) – до ролята на Боян в “Отклонение” (1967), по сценарий на Блага Димитрова, където изгражда незабравимо партньорство с Невена Коканова под режисурата на Гриша Островски и Тодор Стоянов. Филмът печели наградата на пресата и специален Златен приз на филмовия фестивал в Москва същата година. Образът на Боян напълно го утвърждава като един от най-харесваните български актьори през шейсетте и седемдесетте години – предимно в роли на интелектуалци и градски хора.
Носител е на множество кинонагради. “Покрив” печели наградата на критиката на кинофестивала във Варна през 1978. “Бяла магия” получава сребърна награда в Кадис, Испания. „Опасен чар” грабва голямата награда в Кианкиано, Италия през 1985 и специалната награда на журито в Шамрос, Франция през 1988. „Мечтатели” печели първа награда във Варна. Освен наградата на зрителите във Варна, ”Вчера” е награден и с Гран При в Сан Ремо, и с наградата за най-добър режисьор във Москва – все през 1989 година.
След 1989 година Иван Андонов е от малцината режисьори-ветерани, които успяват да намерят сили и адаптивни способности да снимат в суровите условия на новото време, за разлика от редица свои колеги. Доказва го с “Индиански игри” (1990), “Вампири, таласъми” (1992) и предизвикалия остри полемики ТВ сериал “Дунав мост” (1999).
