ПЕТЯ АНГЕЛОВА

Световният мюзикъл „Цигулар на покрива“ още с появата си на българската театрално-музикална сцена (през 2020) се превърна в сензация. Красивата притча за дома, любовта и семейството е едно от най-обичаните заглавия от афиша на Музикалния театър. Три години след премиерата дойде ред да бъдат изиграни и последните две представления от закупените. Планираните дати са 18 март, събота от 19.00 часа и 19 март, неделя от 17.00 часа. 

“Цигулар на покрива” е разказ за общество, което дори в нещастието запазва своите устои и намира смисъл да прославя и да се радва. Затова този разказ е едновременно смешен и тъжен, в него има и лудост – всичко, което е характерно за човешката природа. Това превръща творбата на композитора Джери Бок и либретистите Джоузеф Стайн и Шелдън Харник в универсална творба.

Освен с трогателната човешка история, мюзикълът си е завоювал мястото на шедьовър в жанра с въздействащата музика на Джери Бок и ярките музикални номера – един от които е запомнящата се начална хорова сцена „Традиция”. Запазена марка за спектакъла са неговите танцови платна в сцената-наздравица „За живота” (L’Chaim), както и сватбената сцена с еврейския мъжки танц с цилиндри на главите на танцьорите, на които са закрепени бутилки. А песента на Тевие, който моли Бог да му даде малко богатство, за да се почувства и той спокоен и щастлив човек – „Ех, да бях богат мъж” (If I Were a Rich Man) – е станала емблематична за „Цигулар на покрива” и отдавна има свой сценичен живот извън мюзикъла.

Автор на сценичната версия е театралният режисьор Небойша Брадич от Сърбия. Сценографията е поверена на Мирослав Табачки (Сърбия), художник на костюмите е Исидора Молес (Сърбия). Диригент-постановчик – Юли Дамянов, хормайстор – Людмил Горчев, хореографията е дело на Анна Пампулова (гост). 

ЦИГУЛАР НА ПОКРИВА

Мюзикъл в две действия

музика: Джери Бок

либрето: Джоузеф Стайн и Шелдън Харник,

превод: Валери Петров

 ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП:

• Режисьор-постановчик – Небойша Брадич (гост)

• Диригент-постановчик – Юли Дамянов

• Сценография – Мирослав Табачки (гост)

• Художник на костюмите – Исидора Молес

• Хормайстор – Людмил Горчев

• Хореограф – Анна Пампулова (гост)

• Концертмайстор – Мария Кирова

• Диригенти – Огнян Митонов, Людмил Горчев

• Асистент-режисьор – Александър Мутафчийски

• Координатор на проекта – Пеньо Пирозов

 

* * *

За мюзикъла:

„Какво е “Цигулар на покрива”?

– Шагал?

– Не. Цигуларят на покрива е евреин, който е

винаги по-близо до небето, отколкото самият покрив.”

 

Заглавието на мюзикъла „Цигулар на покрива“, покорил сърцата на милиони зрители по целия свят, е избрано в чест на знаменитата картина на Шагал изобразяваща цигулар стъпил върху покрив на къща.

Историята за бедния млекар Тевие, който е изправен пред дилемата да следва повелите на традицията на един отминал свят или да приеме избора на дъщерите си да се оженят по любов вместо да слушат дълга – повече от 50 години след премиерата си – трогва хората от различни националности и религии. Това е историята на малкия човек, устоял на всички лични и обществени бури, на които противопоставя не озлобление, а своята обезоръжаваща доброта. А в моментите на най-големи изпитания не загубва вярата си в Бог, а кротко и със самоирония го укорява за бедите, които му се стоварват една след  друга.

За триумфа на мюзикъла важна роля изиграва и уникалната хореография на Джеръм Робинс (хореографът на „Уестсайдска история” ), в която се преплитат еврейски традиционни танци и украински гопак.

В историята на американския музикален театър творческият тандем Джери Бок – Шелдън Харник остава благодарение на този свой шедьовър. Премиерата на  „Цигулар на покрива” на Бродуей е на 22 септември 1964 година. Постаяновката се играе до 12 юли 1972 година – цели осем години и девет месеца. Изиграни са над три хиляди представления. През 1965 година мюзикълът спечелва девет награди „Тони”. Пет години по-късно „Цигулар на покрива“ е представен и пред лондонската публика, където са изиграни над 2000 спектакъла.

Мюзикълът “Цигулар на покрива” не е загубил своята популярност и до днес. Признат за класика в жанра, той продължава да се играе на много професионални и любителски сцени по цял свят. Редовно се възобновява на Лондонския Уест Енд и в музикалните театри на Бродуей. Любопитно е, че по него всяка година се правят около 500 любителски постановки само в Съединените щати.

За първи път в България „Цигулар на покрива” е поставен на сцената на Музикалния театър през 1993 година.

 

Отзиви

„Това е спектакъл, който не само ще обикнете, но и задължително трябва да видите!“; 

„Новата българска постановка на мюзикъла на Джери Бок кара публиката да се смее, да си тананика и да плаче едновременно. Аплодисментите са за цялата трупа на Музикалния театър – в някои сцени пред публиката са повече от сто души – солисти, хористи, балетисти и музиканти”;

“С премиерата на „Цигулар на покрива“ Музикалният театър доказва, че е най-силният театър в този жанр, който с постоянния си изпълнителски състав плюс избраните чрез кастинг млади артисти притежава и развива три поколения ярки актьори певци“.

 

„Философстваме, когато всичко отиде по дяволите.“

Дж. М. Кутси, южноафрикански писател, роден на 9 февруари преди 85 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...