На 22-и януари, на 84–годишна възраст почина големият български оперен певец, режисьор и педагог проф. Павел Герджиков, съобщи БНР.

Роден е на 21-и май 1938 г. в Кърджали. Прадядо му – Иван Герджиков, е депутат в Първото народно събрание на Източна Румелия. Негова баба е актрисата Кина Герджикова – звезда на Народния театър в началото на XX век, роднина на Петко Славейков. 

„По линия на Герджиковия род съм свързан с много интелектуални български фамилии – със семейството на академик Николай Райнов и на Стефан Гечев. Дълбоко съм убеден обаче, че склонността ми към музиката и театъра идва от баба ми Кина. Дядо ми Николай бил актьор, но не мога да кажа, че е бил от най-големите, по-скоро е бил изкушен от перото и се е занимавал с журналистика. Изключителна фигура е неговата съпруга, баба ми, актрисата Кина Герджикова. Тя е от Търново, по баща Казанджиева, и по тази линия е роднина с Петко и Пенчо Славейкови. Аз баба ми Кина не помня на сцената. Родил съм се през 1938 г., когато тя е направила прощалния си спектакъл в Пловдив... Баба ми е била един апостол, аркашка в рокля, посветила живота си да сее театрално изкуство в провинцията, и то в най-гладните и трудни години на България – в началото на века, времето на Балканската война и националната катастрофа. Борила се е като лъвица, за да бъде запазен Пловдивският общински театър, където е играла“ разказва проф. Павел Герджиков, който се славеше с изключителната си ерудиция и сладкодумие.

ПАВЕЛ ГЕРДЖИКОВ учи оперно пеене в НМА ”Проф. Панчо Владигеров” при Анна Тодорова и Илия Йосифов. След това специализира в Берлин. На 23-годишна възраст дебютира в Софийската опера. Репертоарът му обхваща повече от 100 роли, сред които Фигаро в „Сватбата на Фигаро“, Папагено  във „Вълшебната флейта“, Галицки в „Княз Игор“. Гостува в оперните театри в Париж, Виена, Мадрид, Неапол, Белград и други. 

Павел Герджиков реализира десетки оперни и оперетни постановки като режисьор. Преподава актьорско майсторство и оперна режисура цели 50 години в Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров“.

Носител е на редица държавни отличия: ордените „Стара планина“ и „Св.св. Кирил и Методий“, наградите „Марин Големинов“, „Златен будилник“ на БНР. Почетен гражданин е на град Кърджали.

Както е пожелал приживе проф. Павел Герджиков, няма да бъде организирано поклонение. В Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“,  на бул."Евлоги и Христо Георгиеви" 94, в стая номер 11 има поставена съболезнователна книга, където днес и утре всеки, който иска, може да напише думи за сбогом и да положи цветя.

 

Поклон пред паметта му!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел

Владимир Димитров – Майстора, художник, роден на 1 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята