На 22-и януари, на 84–годишна възраст почина големият български оперен певец, режисьор и педагог проф. Павел Герджиков, съобщи БНР.

Роден е на 21-и май 1938 г. в Кърджали. Прадядо му – Иван Герджиков, е депутат в Първото народно събрание на Източна Румелия. Негова баба е актрисата Кина Герджикова – звезда на Народния театър в началото на XX век, роднина на Петко Славейков. 

„По линия на Герджиковия род съм свързан с много интелектуални български фамилии – със семейството на академик Николай Райнов и на Стефан Гечев. Дълбоко съм убеден обаче, че склонността ми към музиката и театъра идва от баба ми Кина. Дядо ми Николай бил актьор, но не мога да кажа, че е бил от най-големите, по-скоро е бил изкушен от перото и се е занимавал с журналистика. Изключителна фигура е неговата съпруга, баба ми, актрисата Кина Герджикова. Тя е от Търново, по баща Казанджиева, и по тази линия е роднина с Петко и Пенчо Славейкови. Аз баба ми Кина не помня на сцената. Родил съм се през 1938 г., когато тя е направила прощалния си спектакъл в Пловдив... Баба ми е била един апостол, аркашка в рокля, посветила живота си да сее театрално изкуство в провинцията, и то в най-гладните и трудни години на България – в началото на века, времето на Балканската война и националната катастрофа. Борила се е като лъвица, за да бъде запазен Пловдивският общински театър, където е играла“ разказва проф. Павел Герджиков, който се славеше с изключителната си ерудиция и сладкодумие.

ПАВЕЛ ГЕРДЖИКОВ учи оперно пеене в НМА ”Проф. Панчо Владигеров” при Анна Тодорова и Илия Йосифов. След това специализира в Берлин. На 23-годишна възраст дебютира в Софийската опера. Репертоарът му обхваща повече от 100 роли, сред които Фигаро в „Сватбата на Фигаро“, Папагено  във „Вълшебната флейта“, Галицки в „Княз Игор“. Гостува в оперните театри в Париж, Виена, Мадрид, Неапол, Белград и други. 

Павел Герджиков реализира десетки оперни и оперетни постановки като режисьор. Преподава актьорско майсторство и оперна режисура цели 50 години в Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров“.

Носител е на редица държавни отличия: ордените „Стара планина“ и „Св.св. Кирил и Методий“, наградите „Марин Големинов“, „Златен будилник“ на БНР. Почетен гражданин е на град Кърджали.

Както е пожелал приживе проф. Павел Герджиков, няма да бъде организирано поклонение. В Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“,  на бул."Евлоги и Христо Георгиеви" 94, в стая номер 11 има поставена съболезнователна книга, където днес и утре всеки, който иска, може да напише думи за сбогом и да положи цветя.

 

Поклон пред паметта му!

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 68 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков