ИВЕЛИН ПЪШЕВ

На 10 май в Русе приключи Националния конкурс за млад театрален режисьор „Слави Шкаров“, който се проведе за четвърти път. Победител в тазгодишното издание стана Ростислав Георгиев със спектакъла си по романа на Самюел Бекет „Мерсие и Камие“. Това признание той получи от комисия в състав Ина Шкарова – театровед и дъщеря на патрона на конкурса, Косьо Станев – актьор, Ивайло Ненов – режисьор и Пламен Харманджиев – театровед. Наградата, която получава младият русенец е да постави спектакъл по свой избор с трупата на Драматичен театър „Сава Огнянов“ през следващия театрален сезон.

Тази година беше връчена и още една награда от новоучредената фондация „Косьо Станев“. Тя се дава за актьорско постижение в спектакъл от финалната селекция на конкурса и първи стъпки в професионален театър, а неин пръв носител е актрисата Александра Майдавска от трупата на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна.

Това признание и донесе ролята на Маша в спектакъла „Владимир“ от Матяж Зупанчич с режисьор Николай Кенаров.

В три поредни вечери на голямата сценав Русенския театър се изиграха спектаклите, които селекционерът за изданието Тинка Николова номинира още през 2021, но поради усложнената ситуация с ковид в страната се наложи да бъде проведен в тази година. Публиката в Русе получи възможност да гледа „Бесове“ от Албер Камю, по романа на Фьодор Достоевски с режисьор Боян Арсов, продукция на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“– София, „Мерсие и Камие“ от Самюел Бекет с режисьор Ростислав Георгиев, продукция на Театрална Работилница „Сфумато“ – София и „Владимир“ от Матяж Зупанчичс режисьор Николай Кенаров, продукция на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна.

На 11 май се навършиха 34 години от смъртта на емблематичния театрален режисьор Слави Шкаров. Колегите и приятелите с които е работил в годините го определят като ярък, предизвикателен, дързък, със забележителни, провокативни спектакли, вълнуващи с гражданската си позиция.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Балканите никога не са били щастливо място. Ако сте родени тук, трябва да сте готови през целия си живот да се срещате с лоши моменти. Но Бог ни е подредил така, че да не можем да избираме мястото, където сме родени и ще трябва да се мъчим.“

Горан Брегович, музикант и композитор от Босна и Херцеговина, роден на 22 март преди 75 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...