РАДА СТОЙКАВА, БНР

„Мислещите тръстики“ е премиерно заглавие в репертоара на Театрална работилница „Сфумато”. Представлението е посветено на поезията на Миряна Башева, която на 11 февруари щеше да навърши 75 години. Голямата поетеса ни напусна през юли 2020 година.

Идеята за спектакъла „Мислещите тръстики“, композицията и постановката са на проф. Маргарита Младенова, а на сцената са студентите второкурсници от нейния клас по актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” Андрей Стоименов, Весела Манолова, Виктория Владова, Вяра Миланова, Евтимиос Триандафиллу, Калоян Говедарски, Кремена Деянова, Лора Тенчева, Мария Карилоска, Мартин Тодоров, Мартин Проданов, Павлина Илова, Паола Мария Маравиля, Преслав Търпанов, Радостина Ангелова, Румен Ангелов, Стефан Саръиванов, Стефани Андонова, Стефани Николова, Добромир Цветков, Стилиян Маринов  и Албена Георгиева, асистент на проф. Младенова.

Музиката е на Стефан Димитров, сценографията и костюмите – на Ивайло Николов, звуков дизайн – Кристиян Алексиев.

„За нас – нейните връстници – поемите на Миряна и песните на Стефан Димитров са откровение за артистичната ни младост. За двайсетте момчета и момичета от клас „Младеновите“ – нейните говорители от сцената – те са събитие. Надяваме се – и за зрителите на „Сфумато“, казва по повод на премиерата Маргарита Младенова.

Заглавието на спектакъла препраща към строфа от Миряна Башева, а през нея – към известната мисъл на Блез Паскал, че човекът е мислеща тръстика.

„Аз, като всяка безсмъртна душа –

имам да ви разправям!

...как над работните чернови,

през сънища, стон или кикот

бавно подават любопитни глави

Мислещите тръстики.”

                                („Гносеология”)

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 195 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.