Кураторският проект на Пламен В. Петров и Катя Христова "Ненко Балкански (1907-1977). Банално изкуство” гостува пловдивската галерия "Капана. Заглавието на експозицията, която ще бъде открита на 17 декември, е провокирано от аналогичния текст на големия български интелектуалец Чавдар Мутафов в статия, публикувана за първи път на страниците на вестник "Изток" на 24 октомври 1926 г. 

 „В своя замисъл изложбата е своеобразна ретроспектива на Ненко Балкански, в която с неповторимо живописно майсторство е въплътена тъкмо баналността на битието.  – казват Пламен В. Петров и уредникът Катя Христова  от художествената галерия в Казанлък. - От погледа към селския двор, в който всичко напомня за миналото на автора – за детството, за недоимъка, за игрите и сълзите на съзряването и първите вълнения на сърцето, до тишината на мъртвата природа и разгърнатия вестник „Литературен фронт“, върху който в цялата си възможна живост е разстлана сякаш ритуално купчина осолена риба, за да се преобърне след блудкавото дихание на сухия въздух в чироз. 

В изложбата са включени и серия от платна на художника, в които жанрово се вплитат интериор, пейзаж и натюрморт. Картини, изпълнени с тривиалност, лишени от каквото и да е човешко присъствие – опразнени столове, обезлюдени улици, небеса без птици. Не така пусти са портретите на Ненко Балкански, а още повече фокусиранията му върху голото женско тяло – но и в тях откриваме следите на шаблона на битието, отпечатал се безмилостно върху всичко живо. И пред нас се разкрива един  обикновен свят. Но както Чавдар Мутафов пише - „това обикновено говори всичките наречия на улицата, на кафето, на салоните, носи всичкия безпомощен цинизъм на човешката машина, оголена и повредена зад всеки череп: скотството на парвенюто, идиотската кротост на инвалида, безсрамната автоматичност на проститутката - неща, за които дори не се мисли и които са всякога около нас, в нас, неизбежни и вечни като живота и еднакви с ужаса на неговата баналност“.

Ненко Балкански достига до всичко това привидно интуитивно. Напипва пулса на своето време като малцина други в родния ни контекст. Обръща се към прозаичното, към собствената си делничност, където нещата, „оголени в тяхната очевидност, добиват жестоката необходимост да бъдат изкуство“. И по-важното – да остават за нас такива въпреки все по –разширяващата се дистанция на времето, или пък точно поради това.“

Изложбата може да бъде разгледана до 23 януари 2022 г.