Кураторският проект на Пламен В. Петров и Катя Христова "Ненко Балкански (1907-1977). Банално изкуство” гостува пловдивската галерия "Капана. Заглавието на експозицията, която ще бъде открита на 17 декември, е провокирано от аналогичния текст на големия български интелектуалец Чавдар Мутафов в статия, публикувана за първи път на страниците на вестник "Изток" на 24 октомври 1926 г. 

 „В своя замисъл изложбата е своеобразна ретроспектива на Ненко Балкански, в която с неповторимо живописно майсторство е въплътена тъкмо баналността на битието.  – казват Пламен В. Петров и уредникът Катя Христова  от художествената галерия в Казанлък. - От погледа към селския двор, в който всичко напомня за миналото на автора – за детството, за недоимъка, за игрите и сълзите на съзряването и първите вълнения на сърцето, до тишината на мъртвата природа и разгърнатия вестник „Литературен фронт“, върху който в цялата си възможна живост е разстлана сякаш ритуално купчина осолена риба, за да се преобърне след блудкавото дихание на сухия въздух в чироз. 

В изложбата са включени и серия от платна на художника, в които жанрово се вплитат интериор, пейзаж и натюрморт. Картини, изпълнени с тривиалност, лишени от каквото и да е човешко присъствие – опразнени столове, обезлюдени улици, небеса без птици. Не така пусти са портретите на Ненко Балкански, а още повече фокусиранията му върху голото женско тяло – но и в тях откриваме следите на шаблона на битието, отпечатал се безмилостно върху всичко живо. И пред нас се разкрива един  обикновен свят. Но както Чавдар Мутафов пише - „това обикновено говори всичките наречия на улицата, на кафето, на салоните, носи всичкия безпомощен цинизъм на човешката машина, оголена и повредена зад всеки череп: скотството на парвенюто, идиотската кротост на инвалида, безсрамната автоматичност на проститутката - неща, за които дори не се мисли и които са всякога около нас, в нас, неизбежни и вечни като живота и еднакви с ужаса на неговата баналност“.

Ненко Балкански достига до всичко това привидно интуитивно. Напипва пулса на своето време като малцина други в родния ни контекст. Обръща се към прозаичното, към собствената си делничност, където нещата, „оголени в тяхната очевидност, добиват жестоката необходимост да бъдат изкуство“. И по-важното – да остават за нас такива въпреки все по –разширяващата се дистанция на времето, или пък точно поради това.“

Изложбата може да бъде разгледана до 23 януари 2022 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора