СИЛВИЯ ПРОДАНОВА, БНР

След дългия период на lockdown музикалният свят очакваше с огромно вълнение откриването на новия сезон в Миланската Скала на 7 декември с операта “Макбет” на Джузепе Верди. Часове преди премиерата 80 000 светлини блеснаха на 24-метровата коледна елха на площад "Дуомо". Настроението по улиците на града беше приповдигнато, а на известната улица "Бролето" на огромен афиш със снимка на Ла Скала и нейната публика големият италиански дизайнер Джорджо Армани беше написал собственоръчно: „Добре завърнала се!”

След световна премиера в Театро дела Пергола във Флоренция през 1847 г., операта „Макбет“ на Верди е представена на парижка сцена в нова версия 18 години по-късно. Именно в тази втора версия се изкачи на сцената на Ла Cкала, отбелязвайки специална годишнина: 70 години от първото откриване на сезона на Миланския театър на 7 декември. Години, през които дълбока диря със своите изпълнения във вердиевата опера оставят незабравимите за българския и световния музикален свят Гена Димитрова и Николай Гяуров.

Еуфорията в празнично украсената зала се чувстваше осезателно. Великолепната украса от цветя – 10000 рози и 3000 орхидеи , беше дарена от Джорджо Армани, който е и един от основателите на Фондацията на Миланската скала през 1997г. Точно в 17 часа и 50 минути Президентът на Република Италия Серджо Матарела пристигна в Миланската Скала. В централната ложа заедно с него бяха президентът на италианския сенат Мария Елизабета Казелати, министърът на културата Дарио Франческини, кметът на Милано, потвърден за втори мандат след изборите през октомври тази година, Джузепе Сала. Сред изтъкнатите гости на вечерта бяха Пласидо Доминго и звездата на балета Роберто Боле.

След влизането в залата на маестро Рикардо Шайи последваха 6-минутни нестихващи аплодисменти за Президента Матарела и възгласи “бис”, открито насочени към евентуален следващ негов мандат. Аплодисментите продължиха и след изпълнението на химна на Италия, a гостите в залата получиха специален подарък: либретото на Франческо Мария Пиаве и Андреа Мафеи от световната премиера на операта през 1847г., дарено в репродукция от Институтa на Италианската Енциклопедия Трекани.

Маестро Шайи ни очарова със своето виртуозно дирижиране в празничната вечер. “Макбет” е третото избрано от Маестрото вердиево заглавие, след откриването на сезон 2015/2016 г. с “Жана Д’Арк” и 2018/2019 г. с “Атила”. Рекордно 4-то поредно откриване на сезона в Ла Скала отбеляза режисурата на Давиде Ливермор. Заедно с него пътуваме в кола, прекосяваме гора, изучаваме градове, а изкачването с асансьор ни отвежда към върховете на властта. За 70-та годишнина от първото откриване на сезона на Ла Скала на 7 декември Ливермор споделя: “Тази традиция ни показва колко грация и красота сме способни да създадем в театъра”. И в тази премиера сценографията беше поверена на известната група архитекти Джо Форма: смяната на сцените е динамична, панорамата наподобява небостъргачитe на големите американски градове Ню Йорк, Чикаго, както и Милано - в знак на почит към италианския архитект Пиеро Порталупи. Положителна беше оценката и за избора на костюми на Джанлука Фаласки, макар и съвременни.

В ролята на Макбет видяхме един брилянтен и несъмнено доминиращ Лука Салси, считан неслучайно за един от големите вердиеви баритони. След участия в “Андре Шение”, “Тоска” и в миналогодишния спектакъл в празна зала, това беше 4-то участие за Салси в откриването на сезона на Миланския театър. Анна Нетребко беше една великолепна Лейди Макбет в своето 5-то участие на 7 декември, след “Дон Жуан”, “Жана Д’Арк”, “Андре Шение” и “Тоска”. “Изключителна вокална техника”, коментира маестро Шайи изпълнението на световноизвестния сопран. В ролята на Банко имахме удоволствието да видим Илдар Абдразаков. Покорил публиката в ролята на Атила, басът получи заслужените аплодисменти на присъстващите в залата за своето прецизно изпълнение. 5-то участие в премиерата на 7 декември за Франческо Мели и поредна перфектна изява за тенора, в ролята на Макдъф.  Великолепно беше изпълнението на възпитаничката на Академията на Ла Скала Киара Изотон, която беше Дама на Лейди Макбет. Силно участие за изгряващия тенор Иван Айон Ривас, когото видяхме в ролята на Малкълм. Аплодисментите бяха и за хореографията на Даниел Езралов и за маестрото на хора на Миланската Скала – Алберто Малаци, който отбеляза своя дебют в откриването на сезона на театъра. 

Спектакълът завърши с 12-минутни аплодисменти. Не липсваха отделни освирквания, долитащи от ложата, за Анна Нетребко – според някои гости сопраното не беше в отличаващата я перфектна форма, както и за модерната режисьорска визия на Ливермор, която взискателната публика сравни с видеоигра. “Все още ли публиката предпочита нарисуваната сценография и липсата на движение? Тази режисура ни пренася в бъдещето!”  коментира след края на спектакъла Лука Салси, а пред журналистите в залата Джорджо Армани сподели: “След изключително труден период за света на театъра и музиката, откриването на новия сезон на Ла Скала придобива символичен характер. Това за мен и за Милано е момент, изпълнен с енергия и оптимизъм!” Една вълнуваща вечер, която несъмнено ще остане в историята на театъра, отбелязвайки истинското завръщане на публиката в залата на Миланската Скала и едно ново начало!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора