"Свободна Европа"

Той е на 55 години и е роден в украинския град Краматорск, но от есента на 2017 г. живее в България. Признава, че учи български език „като шимпанзе“ – опитва се да запомня фрази, които чува. Марк Кадин е главният диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио (БНР). За себе си казва, че не се чувства чужденец в София, чиито счупени тротоари приема за нещо обичайно, тъй като крачи редовно по тях през последните 17 години.

Той завършва Руската музикална академия в Москва през 1993. Началото на кариерата му е в Държавния младежки симфоничен оркестър „Млада Русия“ и Московския ансамбъл за съвременна музика. Между 1999 и 2003 г. дирижира известната камерна формация „Московски виртуози“.

Професионалният път на Кадин минава още през Руския национален оркестър, Римския симфоничен оркестър, Израелския симфоничен оркестър, Симфоничния оркестър на Словашкото радио, Кипърската филхармония, Филхармония „Артур Рубинщайн“, оркестрите на Новосибирск, Самара, Воронеж, Омск, Лодз, Куинсланд и други. От 2004 до 2014 г . Той е художествен ръководител и главен диригент на Красноярския академичен симфоничен оркестър. Гастролира в Симфоничния оркестър на БНР от 2003 насам, а от 2017 г. е негов главен диригент.

На 25 септември от 19.00 часа Радиосимфониците откриха новия си творчески сезон с концерт в зала „България“, след като голяма част от плановете им за 2020 бяха провалени от пандемията от коронавирус.

„Аз обичам да правя програми с някаква вътрешна драматургия, с някакви връзки между творбите или изпълнителите, или нещо биографично, драматургично – няма значение. Но при всички положения програмата трябва да бъде като хубава вечеря в хубав, скъп ресторант. По всички правила със съответното вино – не само мерло, да кажем, а някакво специално мерло, от специална изба и специална година. На това отива и специална пържола от Нова Зеландия или някъде другаде. Според мен концертните програми трябва да бъдат такива, а не все едно да ядем баница с мишмаш. Това е моята философия“, коментира Кадин пред БНР по повод програмата на първия концерт от новия сезон на Радиосимфониците.

Той не крие чувството си хумор. По време на интервю за сайта Площад „Славейков“ преди година е попитан каква е тайната на подхода му към музикантите от оркестъра, които в миналото са проявявали взискателно отношение към свои диригенти.

„Някои хора в нашия оркестър са като ангели, защото имат библейско търпение към мен – смятам, че съм доста неприятен човек по време на работа. Крещя, ставам агресивен… Така е понякога, когато бързаме, трябва натиск към артиста. Когато той е в спокоен режим, не се получава. За съжаление, аз съм принуден да правя някакви неправилни неща и нашите хора – поклон пред тях – ме търпят“, отговаря Кадин.

Той показва недвусмислено отношението си към Радиосимфиниците още през първата година след назначението си, когато ги подкрепя в протеста им за достойно заплащане през 2018 г.

„Диригентът и оркестърът са един организъм. Ако оркестърът е без диригент, все едно е без ръка или крак. Когато диригентът е отделен от оркестъра, той не е диригент на този оркестър, той е нещо друго. Идеологически аз бях съгласен с този протест, не изпитвах дискомфорт да бъда там. В това няма никакъв героизъм, за мен беше нещо напълно естествено. Радвах се, че мислим еднакво.“

Марк Кадин не живее от 2014 в Русия, която напуска след началото на войната в Украйна. Определя политическата ситуация в управляваната от Владимир Путин страна като „някаква дивотия“: „Не разбирам защо виждам картинки със Сталин. Никога преди това Русия не е била така. Независимите медии, радиа и т.н. са под натиск, всичко е разхвърляно, да не говорим за телевизията – при нас тя е просто ужасна пропагандистка машина. Това е просто ужасно.“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Не знам какво ни готви бъдещето, но знам, че трябва да остана позитивна и да не си позволявам да се отчайвам.“

Никол Кидман, австралийска актриса, родена на 20 юни преди 54 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?