Композиторът Стефан Димитров пред БНР за Миряна Башева (1947 – 2020):
"Някак много ненадейно стана всичко. Мислехме, че нещата не са толкова зле... Много ни е мъчно. Вчера седяхме с Богдана и си говорихме за нея и плакахме, защото тя беше един изключително интелигентен и надарен човек. Животът така ни свърза, че много години бяхме заедно и много неща сме сътворили заедно. Оказва се, че съм направил някъде около 30 песни по нейни стихотворения – "Нека да е лято", "Безнадежден случай"... – няколко поколения вече ги пеят тези песни. Тя просто беше един гениален човек."
За общите песни
"Съвместната работа по една песен е най-голямото удоволствие, защото имаше неща, които тя променяше заради песните, въпреки че беше "тежък характер" (така се казва и нейната стихосбирка). Част от песните бяха в един спектакъл "Нека да е лято", който се играеше в НДК преди 10 ноември 1989 г., и беше на ръба дали ще го пуснат, или няма да го пуснат тогава... Режисьор беше Маргарита Младенова. Участваха Кирил Варийски, Сашка Братанова, Рашко Младенов... Това беше изграден спектакъл, който се игра може би 1000 пъти. Тогава имаше нужда да бъдат казвани някакви неща през завесата..."
Посланията
"Миряна беше човек, в чиито стихотворения имаше послания – песента "Дано", която знаят всички деца и възрастни, "Господи, дай на България" – послания за добро, за любов...
Имам чувството, че, отивайки си, тя не си е отишла, защото всъщност е оставила страхотни стихотворения, страхотна следа в нашия живот, живота на нашето поколение."
