ДИТЕР ДАВИД ШОЛЦ/ ЙОРДАНКА ЙОРДАНОВА, DW
Георг Фридрих Хендел е роден на 24 февруари 1685 година в саксонския град Хале. Той е първородният син в семейството на лекаря Георг Хендел и почти тридесет години по-млада му съпруга Доротеа Тауст. Хендел израства в буржоазна среда, представителният дом на композитора е запазен и до днес като културен паметник в центъра на града. Като дете Георг Хендел често придружава баща си при посещенията му в резиденцията на херцога на Саксония Йохан Адолф I. Там той се учи да свири на орган.
Като дете Хендел често импровизира
На 9-годишна възраст той започва да композира музика. Херцогът бързо забелязва големия талант на момчето. Въпреки необикновената дарба на момчето обаче бащата на Георг Хендел предпочита синът му да не се отдава изцяло на музиката. По негово настояване той започва да учи право в Университета в Хале, но никога не прекратява връзката си с музиката. От първия си учител Фридрих Вилхелм Захоу, ръководител на църковния хор, Хендел научава тънкостите на църковната музика.
След смъртта на баща си Георг Хендел прекъсва следването си и се посвещава изцяло на музиката. Той става органист в катедралата в град Хале. Още тогава получава обществено признание като музикант. Година по-късно - през 1703-та, заминава за Хамбург и става солист-цигулар в Хамбургската опера. Там не престава да пише арии, кантати, музика за клавишни инструменти. На 8 януари 1705 година е премиерата на първата му опера "Алмира", която се радва на невероятен успех сред публиката още с поставянето си на сцена.
Изцяло обзет от страстта към оперното изкуство
Едва шест седмици след премиерата на "Алмира" Хендел представя втората си опера "Нерон". Две години по-късно, отново в Хамбург, Хендел представя още две опери - "Дафне" и "Флориндо". Тъй като бъдещето на Хамбургската опера е неясно, младият композитор решава да замине за Италия. Едва 21-годишен той избира Рим, където се усъвършенства като композитор. След силно земетресение в Рим през 1703 година папата забранява оперните представления. Ето защо започва налагането на друг жанр - ораториите, които всъщност не се отличават много от оперите. На сцената обаче изпълнителите - само мъже, не бива да разгръщат изцяло мощните си гласове.
През 1708 година Хендел представя на римска сцена ораторията "Месия" с огромен успех. Оригиналните музикални нюанси отличават творбите на Хендел от тези на неговите съвременници Вивалди и Скарлати и му носят успех и слава. От Рим той пише музика за цяла Европа: църковна музика, кантати, оратории, оркестрова и камерна музика. Но най-голям и траен успех му носи операта "Агрипина", която Хендел композира за Венеция. Италианската публика е пленена до такава степен от творбата на Хендел, че на всяко представление бурните аплодисменти са придружени от викове: "Да живее саксонецът."
