ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Игор Стравински (1882- 1971) е роден в Ораниенбаум (Ломоносов) в семейството на именития руски оперен артист Фьодор Стравински. Получава солодно образование и рано влиза в света на голямата музика. Учи в юридическия факултет на Петербургския университет и взема уроци при композитора Николай Римски-Корсаков, който го съветва да не учи в консерватория.  

За дълго време творческата му съдба е свързана с трупата на прочутия импресарио Сергей Дягилев „Руски балет”. Първата световна война и революцията от 1917-та го заварват зад граница. Дълго време живее в Швейцария и Франция, а през 1939 г. се преселва в САЩ. По това време изгубва  майка си, съпругата и дъщеря си. 

Световна известност му донасят балетите за „Руските сезони” на Дягилев в Париж. През 1910 г. е премиерата на „Жар птица”, през 1911 – на „Петрушка”, 1913 - на първата му опера „Славеят” (1914), по приказката на Андерсен. Тези оригинални произведения са дълбоко свързани със стилистиката на руската музика от началото на ХХ век.

Още с първите си сценични опуси Стравински започва полемика с представителите на по- старото поколение в руската музика - Чайковски, Балакирев, Бородин, Римски- Корсаков. Балетът „Петрушка” го скарва с учителите му, а „Пролетно тайнство” предизвиква истински скандал.

В Швейцария Стравински създава хореографската кантата „Сватба” (1914-1923) и „Байка, или Приказка за Лисицата, Котарака, Петела и Овена” (1917) - стилизирано руско панаирджийско представление с черти и от италианската мадригална комедия от XVI век. „Историята на войника” (1918) е остроумна съвременно звучаща приказка- притча за четец и танцуващи актьори. В нея се разказва за войника, попаднал под властта на дявола. Към тези специфично руски произведения може да се отнесе и комичната опера „Мавра” по поемата на Пушкин „Къщичка в Коломна” (1922), пародия на руския романс и водевил от началото на ХIХ век, както и на естетиката на Глинка, Чайковски и Пушкив.

В Париж започва т.нар. „неокласически период” в творчеството на Стравински. През 1920 г. Дягилевската трупа поставя балета „Пулчинела” – обработка на композитора по творби на Перголези. Седем години по-късно е премиерата на „Едип цар” по текст на Жан Кокто. Следват митологичният балет „Аполон Мусагет”, алегоричният балет „Целувката на феята”, по теми от Чайковски и сюжет от Андерсен, мелодрамата Персефона” и операта „Похожденията на безпътника” (1951), вдъхновена от цикъла гравюри на английския художник  Уйлям Хогарт.

В САЩ Стравински пише повече симфонична и камерна музика. Най-значителните му опуси от този период са: „Симфония на псалмите” за събора „Сан Марко” във Венеция, „Движения”, мадригалната симфония „Монументът на Джезуалдо” (1960), кантатите „Проповед, разказ и молинва” и „Потоп”...

„Човекът с хиляда и един стила”, „Музикалният Прометей”, „Композиторът- хамелеон”, „Законодателят на музикалните моди”, „Изобретателят на нови музикални блюда”... Това са част от характеристиките на Игор Стравински, една от най-оспорваните личности в историята на музиката. Неговата сложна и противоречива натура проличава не само в стилистичната пъстрота на еволюцията му, но и в непосредственото редуване на различните по характер и стойност негови опуси, около които неведнъж са пламвали страстни полемики.

Стравински започва като прилежен ученик на Римски- Корсаков и Александър Глазунов, но скоро попода под силното влияние на френския импресионизъм. Но и това увлечение не трае дълго. Младият петербургчанин се отказва от импресионистичната „вяра” и става един от лидерите на творческата опозиция на изкуството на Клод Дебюси. Минават няколко години и от неопримитивизма Стравински прави нова  внезапна „модулация” към неокласицизма. Най- после, след различни експерименти „вътре” в това направление, авторът на „Петрушка” и „Жар птица” отново поразява съвременниците си като става убеден последовател на авторите на додекафоничната система, негови бивши антиподи!

А на въпроса дали  се смята за руски композитор, Игор Стравински заявява следното:

„Цял живот аз говоря на руски, мисля на руски, стилът ми е руски. Може би в моята музика това не проличава изведнъж, но то е в нейната скрита природа...”

 

СТРАВИНСКИ НА БЪЛГАРСКА СЦЕНА

Близо 30 са постановките на балетите и оперите на Игор Стравински на българска сцена досега. Всички наши музикални театри (без Бургаската опера) са се обръщали неведнъж към оригиналните и трудни  за реализация сценични  опуси на този модерен класик.

Още през далечната 1935 година Софийската опера се обръща към най-прочутата му творба – „Жар птица” и  я представя за първи път у нас пред все още  неподготвената за този род музика балетна публика. Хореографията е на  немската възпитаничка д-р Лидия Вълкова, а изключително живописната сценография на прочутия наш художник Иван Пенков. Трудната музикална партитура подготвя Асен Найденов. На премиерата успехът е много голям, но хореографсият език на балетмайсторката се оказва твърде сложен и непривичен за публиката и постановката не се задържа за дълго в афиша, макар се представя в една вечер с балета на Моцарт „Зелената флейта”. В своите спомени за Софийската опера хористката и мемоаристката Злата Божкова казва следното: „Вълкова бе последователка на модерната по това време хореография, която отричаше неизменно установените форми на класическия балет и се стремеше да изведе от ритъма на музиката съвсем нови танцови движения за всяка художествена задача”...

След „Жар птица” трябва да минат цели 30 години, за да се завърне Стравински у нас. През сталиновата ера  той е считан  от нормативната критика за „краен модернист” и „упадъчен автор”, беше обвиняван в „космополитизъм”, „формализъм” и в какво ли не още! . Години наред музиката му не звучи дори в концертните зали. След хрушчовското „размразяване” е „реабилитиран” в СССР и Източна Европа. Лениградският възпитаник Петър Луканов поставя успешно „Целувката на феята” в Русе (дир. Ал. Владигеров), а Богдан Ковачев прави свой авторски  вариант на „Жар птица” в Пловдив (дир. Иван Маринов) . По същото време и Нина Кираджиева посяга към това заглавие и го поставя  за втори път на столична сцена. Така започват пътят на Стравински у нас - досега с 10 балети  и  5 опери, като най-често и дълго играни са: „Жар птица” (в София, Пловдив, Стара Загора и „Арабеск”, „Байка”) Благоевград, Русе,  София, Плевен/, „Историята на войника”/ Пловдив и Русе/  и „Пролетно тайнство” / „Арабеск”, Пловдив и София/, „Пулчинела” в Пловдив. 

Като значими  културни събития се открояват и постановките на: „Едип Цар” (реж. Кузман Попов, дир. Йордан Дафов)  на Варненско лято – 1995, „Мавра” в Камерната опера на Пламен Карталов с диригент Иван Филев, 1981, „Агон” и „Аполон Мусагет” на Петър Луканов през 1969 г. в Софийската опера с диригент Борис Хинчев. 

Едноактният балет „Петрушка” по либрето на автора и на художника Александър Бенуа, създаден през 1911 година за Парижката Гран опера, е поставен за първи път у нас през 1964 от големия балетмайстор Богдан Ковачев, влюбения в балета диригент Борис Хинчев и известния наш живописец и сценограф Иван Кирков. През 1986 година „Петрушка” има своята успешна премиера и в Плевенската опера.

Все още не са  поставени  две от най- интересните опери на Стравински „Похожденията на безпътника” и „Славеят”, които би трябвало да се видят и чуят и от нашата музикална публика.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Рано или късно всеки разбира, че няма пълно щастие, а малцина стигат до обратния извод: пълното нещастие също е недостижимо.“

Примо Леви, италиански писател и преводач, роден на 31 юли преди 102 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „Девети“, царското злато, Тодор Живков и пътеките на историята ни

 

Но защо при редактирането й са отпаднали шест глави, които Божилов ядосано вкарва в своя блог и дебело подчертава, че при преиздаването  на романа през 2023 г., когато си възстанови авторските права, книгата ще излезе в автентичния си пълен вид?

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия