Създателят на първия български частен театър „Диалог” – Бойко Илиев, открива своя собствена сцена в бившия магазин на „Балкантон” в НДК, който е взел под наем за 5 години.
В интервю за „24 часа” той разказа, че строи там театрална зала – изграждат се стени, амфитеатър, сцена със 160 места. Вътре ще има книжарница, в която ще се продава драматургия. Мястото ще се казва „Нов театър”, а на зрителите се обещават смислени неща, което е голяма надежда на фона на всеобщата комерсиализация по театралните сцени.
Илиев работи по проекта си заедно с Александър Урумов, Димитър Стефанов и Цветан Николов. „Желанието ни е да върнем човеколюбивите ценности в театралното изкуство – добра драматургия с добри актьори. Държа на тази сцена да не се самозадоволяваме, а да срещаме зрителя със смислени неща”, казва той.
Премиерата в „Нов театър” ще е на 9 март с добре познатата на българския зрител постановка „Амадеус“ от Питър Шафър. В нея ще играят Георги Кадурин, Иван Юруков, Мариус Донкин и Марияна Миланова.
Програмата ще стартира неофициално още на 5 март с моноспектакли, детски представления и гостуващи трупи. Над 40 представления с над 25 режисьори ще фигурират в афиша. Освен драматични спектакли ще се играят и мюзикъли, и камерни опери. Предвидени са и късни представления в петък и събота от 22 ч., а през уикенда – куклен театър за деца. В един ден от седмицата ще се представят хубави филми със смислени послания, по думите на Илиев. Билетите се продават на касите в НДК.
БОЙКО ИЛИЕВ (59) е театрален режисьор, завършил е актьорско майсторство в НАТФИЗ (1982 г.) и театрална режисура (1990 г.). Има диплома по режисура и от НБУ. Поставил е десетки постановки, сред които: „Случка в зоопарка“ от Едуард Олби,“Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев, „Любовни булеварди“ мюзикъл от Стефан Цанев и Юри Ступел, „Бог“ от Уди Алън, „Калигула“ от Албер Камю,“Хубавата Клара“ от Фасбиндер,“Госпожица Юлия“ от Стриндберг,“Макбет“ от Х. Мюлер и Шекспир, „Както ви се харесва“ от Шекспир, „Идиот“ по Достоевски, „След репетицията“ по Бергман, „В полите на Витоша“ от Яворов, „Постоянството на веселието и мръсотията“ по Реймон Кьоно и Венедикт Ерофеев, „Нора“ от Ибсен, „Сватбата на Фигаро“ от Бомарше, „Хамлет“ от Шекспир и много други.
