Когато Шопен починал през 1849 г. на 39 г., бил погребан в Париж, но сърцето му било отнесено в църквата "Светия кръст" във Варшава - така поискал на смъртното си легло. 

Изследователите на композитора от години искат сърцето му да се изследва, за да се разбере точната причина за смъртта му и дали наистина става дума за туберкулоза. Досега обаче църквата и полските власти не позволяваха. 

Най-накрая обаче е получено разрешение сърцето на Шопен да бъде огледано през стъкленицата, в която е съхранено, съобщи classicfm.com.

Установено е, че композиторът е страдал от перикардит - усложнение от туберкулозата му. Професор Михаил Вит от Полската академия на науките обяснява, че от външния вид на сърцето може да се съди за неговото състояние. 

"Можем да кажем с голяма вероятност, че Шопен е страдал от туберкулоза, докато перикардитът вероятно е причината за смъртта му", казва Вит. Според него не е необходимо стъкленицата да бъде отваряна и да се вземат тъканни проби за ДНК тестове, защото така сърцето може да се увреди. Вит смята, че не се налагат повече изследвания, защото всичко станало ясно с направения оглед. 

Композиторът е известен с крехкото си здраве, което започва да се влошава драстично през 1838 г., когато е 28 г. С годините той става все по-изтощен и по-малко активен като композитор, изпълнител и учител.

Шопен пожелава сърцето му да бъде погребано отделно, защото се страхувал да не бъде погребан жив. Той предал желанието си на една от сестрите си на смъртното си легло. 

 

„Аз съм бил всякога българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта ще оставя завещание и прахът ми да не се смеси с друга народност.”

Георги Раковски, революционер, публицист, журналист, историк и етнограф, роден на 14 април преди 205 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...