"Трагедията на артистите е, че малко от тях остават естествени. Много ми беше трудно да не загубя позитивизма си", каза мецосопраното Веселина Кацарова пред bitelevision.com. Въпреки натоварената си програма през този сезон тя стана артистичен директор на Старозагорската опера и на 3 декември ще изнесе концерт в родния си град. 

"Постигнах много в моята професия, защото мога да отсявам нещата - маловажното от важното, винаги съм работила върху гласа си, успях да направя изключително голям репертоар и да срещна хора...Много е важно в живота човек да умее да слуша онези, които трябва да слуша", каза певицата. "Никой не е станал пророк в страната си. Аз напуснах много млада - на 24 години. Пеех в Софийската опера и не бях назначена. Така се случи не защото не съм искала. Много съм работила и правила, идвала съм в България, но България не знаеше за мен."

"Аз обичам да съм българка. Не се срамувам. Нося тази интуиция. България - това е една енергия. Сега съм тук и съм така развълнувана. Оперният театър е едно място - хората отиват за няколко часа, за да забравят много неща, негативността си", споделя мецосопраното. За нея музиката е терапия, естетика.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Когато правиш пиеса, интерпретираш творба, която вече съществува. При филмите не е така.“

Сидни Полак, американски режисьор, роден на 1 юли преди 88 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.