Петко Стайнов е роден на 1 декември  1896 г. в Казанлък. Представител е на т.нар. второ поколение български композитори, един от основателите на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” (1933) и негов председател до 1944, припомня Съюзът на българските композитори.

11-годишен ослепява напълно и постъпва в новооткрития през 1905 г. Институт за слепи в София, където учи флейта при Д. Хаджигеоргиев и Н. Стефанов, цигулка при Швертнер и хармония при Краус.  Уроци по пиано взема М. Бъчварова. През 1912 г. учи пиано и при проф. Ан. Стоянов и участва дейно в хора и оркестъра на Института под ръководството на М. Шекерджиев и Н. Стефанов. Овладява Брайловата азбука за слепи на български и немски език, с който си служи през целия живот. След завършването на Института през 1915 г. се завръща в Казанлък, организира и дирижира хор, изявява се като пианист, написва първите си творби. Получава висше музикално образование в Германия в частен музикален лицей на д-р Менке и частна консерватория “Розановски” в Брауншвайг (1920­-21) и в Дрезденската консерватория (композиция при Ал. Ворф и пиано при Е. Мюнх). Завършва през 1923 г. и концертира в Германия като пианист.

През 1924 г. се завръща отново в Казанлък, където създава самодеен оперетен театър, става член на Дружеството на българските слепи (по-късно Съюз на слепите в България), концертира като пианист в родния си град и в страната, включва се в музикалното дружество в града и организира хор и оркестър, които сам дирижира. През 1927 се установява в София и започва работа като лектор (договорен преподавател) по пиано в Института за слепи (до 1941). Известно време е председател на столичните хорове “Гусла” и “Родна песен”.

Активно се включва в дейността на Дружеството “Съвременна музика”. През 1940 г. е избран за редовен член на Българската академия на науките и изкуствата. Въз основа на доклад-предложение на Добри Христов с Царски указ е назначен за Директор на Народната опера и поддиректор на Народния театър и за Председател на Държавната филхармония (до 1944). След 1944 г. заема отговорни постове: съветник по музикалните въпроси в Министерството на информацията и пропагандата (1945­1948); съветник първа категория по музикалните въпроси в Комитета за наука, изкуство и култура (от 1946); Директор на Института за музика (дн. сектор “Музика” в Институт за изкуствознание) ­ БАН (от 1948 до смъртта си). Многократно получава най-високи отличия. Произведенията му са свързани с народната песенност и ритмика. Автор е на: 2 симфонии, 2 симфонични танца; 2 симфонични поеми и други концертни пиеси; на хорови песни и балади; няколко камерно-инструментални произведения и др. Утвърждава жанра на акапелната хорова балада в българската музика. Хоровите му песни като “Де бре, Димо” и “Изгреяло ясно слънце” и други са сред най-често изпълнявания репертоар на българските музиканти в страната и в чужбина. Още с първото изпълнение в София на 4 януари 1927 от Българската народна филхармония с диригент Т. Хаджиев “Тракийски танци” стават емблематични за българската музика.

Много от неговите статии, посветени на проблеми на българската музика и музикална култура и българския музикален стил, са отпечатани в отделен сборник.

 Източник: ubc-bg.com

Биографията е от "Енциклопедия български композитори"- автор и съставител проф.д.изк. Елисавета Вълчинова-Чендова, НБУ, ИИИзк БАН

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора