Петко Стайнов е роден на 1 декември  1896 г. в Казанлък. Представител е на т.нар. второ поколение български композитори, един от основателите на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” (1933) и негов председател до 1944, припомня Съюзът на българските композитори.

11-годишен ослепява напълно и постъпва в новооткрития през 1905 г. Институт за слепи в София, където учи флейта при Д. Хаджигеоргиев и Н. Стефанов, цигулка при Швертнер и хармония при Краус.  Уроци по пиано взема М. Бъчварова. През 1912 г. учи пиано и при проф. Ан. Стоянов и участва дейно в хора и оркестъра на Института под ръководството на М. Шекерджиев и Н. Стефанов. Овладява Брайловата азбука за слепи на български и немски език, с който си служи през целия живот. След завършването на Института през 1915 г. се завръща в Казанлък, организира и дирижира хор, изявява се като пианист, написва първите си творби. Получава висше музикално образование в Германия в частен музикален лицей на д-р Менке и частна консерватория “Розановски” в Брауншвайг (1920­-21) и в Дрезденската консерватория (композиция при Ал. Ворф и пиано при Е. Мюнх). Завършва през 1923 г. и концертира в Германия като пианист.

През 1924 г. се завръща отново в Казанлък, където създава самодеен оперетен театър, става член на Дружеството на българските слепи (по-късно Съюз на слепите в България), концертира като пианист в родния си град и в страната, включва се в музикалното дружество в града и организира хор и оркестър, които сам дирижира. През 1927 се установява в София и започва работа като лектор (договорен преподавател) по пиано в Института за слепи (до 1941). Известно време е председател на столичните хорове “Гусла” и “Родна песен”.

Активно се включва в дейността на Дружеството “Съвременна музика”. През 1940 г. е избран за редовен член на Българската академия на науките и изкуствата. Въз основа на доклад-предложение на Добри Христов с Царски указ е назначен за Директор на Народната опера и поддиректор на Народния театър и за Председател на Държавната филхармония (до 1944). След 1944 г. заема отговорни постове: съветник по музикалните въпроси в Министерството на информацията и пропагандата (1945­1948); съветник първа категория по музикалните въпроси в Комитета за наука, изкуство и култура (от 1946); Директор на Института за музика (дн. сектор “Музика” в Институт за изкуствознание) ­ БАН (от 1948 до смъртта си). Многократно получава най-високи отличия. Произведенията му са свързани с народната песенност и ритмика. Автор е на: 2 симфонии, 2 симфонични танца; 2 симфонични поеми и други концертни пиеси; на хорови песни и балади; няколко камерно-инструментални произведения и др. Утвърждава жанра на акапелната хорова балада в българската музика. Хоровите му песни като “Де бре, Димо” и “Изгреяло ясно слънце” и други са сред най-често изпълнявания репертоар на българските музиканти в страната и в чужбина. Още с първото изпълнение в София на 4 януари 1927 от Българската народна филхармония с диригент Т. Хаджиев “Тракийски танци” стават емблематични за българската музика.

Много от неговите статии, посветени на проблеми на българската музика и музикална култура и българския музикален стил, са отпечатани в отделен сборник.

 Източник: ubc-bg.com

Биографията е от "Енциклопедия български композитори"- автор и съставител проф.д.изк. Елисавета Вълчинова-Чендова, НБУ, ИИИзк БАН

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„И любовта се превърна в начало на света и в негов владетел. Но всичките й методи са изпълнени с цветя и кръв.“

Кнут Хамсун, норвежки писател, роден на 4 август преди 162 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „Девети“, царското злато, Тодор Живков и пътеките на историята ни

 

Но защо при редактирането й са отпаднали шест глави, които Божилов ядосано вкарва в своя блог и дебело подчертава, че при преиздаването  на романа през 2023 г., когато си възстанови авторските права, книгата ще излезе в автентичния си пълен вид?

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия