Неговите оркестрации са чудесни, защото той познава душата на всеки инструмент, казва Клод Дебюси за германския композитор Карл Мария фон Вебер, починал на днешния ден преди 200 години, припомня БТА. Оркестрациите на Вебер са високо оценени и от композитора Ектор Берлиоз, който го споменава няколко пъти в своя „Трактат за музикалните инструменти“, пише Джон Уорак в биографията на Вебер (издателство Macmillan, Лондон).
Най-известен с оперите си, Вебер е ключова фигура в развитието на германската романтична опера, а „Вълшебният стрелец“ се счита за първата германска опера, уточнява Музикалната енциклопедия на Университета в Оксфорд. Карл Мария фон Вебер също така е писал музикална критика, учил е и литография, за да гравира собствените си произведения. Вероятно най-известната му пиеса за пиано, „Покана за танц“, по-късно е оркестрирана от Берлиоз. Пиесата служи и като тематична основа за една от суинг мелодиите на Бени Гудман. Няма точни данни за рождената дата на Карл Мария Фридрих Ернст фон Вебер, но се приема, че е около 18 ноември 1786 г.
Той е роден в Ойтин, епископство Любек, в семейството на музиканта Франц Антон фон Вебер и певицата Геновефа Бренер. „Фон“ е претенция на баща му, който не е бил аристократ, но е твърдял, че произхожда от южногерманско благородническо семейство. Впоследствие той остава най-известен с това, че е баща на композитора Вебер и чичо на Констанце, съпругата на Моцарт. Като талантлив цигулар, Франц Антон фон Вебер има амбиции да превърне сина си в дете-чудо като Моцарт, но той се ражда с вродено заболяване на тазобедрената става и започва да ходи едва на четири години. Като пътуващ музикант бащата постоянно премества семейството между Хамбург, Залцбург, Фрайберг, Аугсбург и Виена. Вследствие на това Карл Мария фон Вебер учи при много учители, един от които е Михаел Хайдн, по-малкият брат на прочутия Йозеф Хайдн, който се съгласява да преподава на младежа в Залцбург безвъзмездно. През есента на 1798 г. Вебер се установява в Мюнхен, където учи композиция при Йохан Калхер, който ръководи написването на първата му опера Die Macht der Liebe und des Weins („Силата на любовта и виното“). Както и другите му композиции от този период, тази опера е изгубена.
В средата на 1803 г. Вебер продължава обучението си във Виена при абата Фоглер, основател на важни музикални школи в Манхайм, Стокхолм и Дармщат. Друг известен ученик на Фоглер в Дармщат е Якоб Майер Бир, по-късно известен като Джакомо Майербер, който става близък приятел на Вебер. В писмата си те се обръщат един към друг с „брате“, пише Джон Уорак в биографията на Вебер. През 1804 г. Фоглер препоръчва 17-годишния Вебер за поста директор на операта в Бреслау. Младият талант се стреми да реформира операта, като пенсионира по-възрастните певци, разширява оркестъра и се заема с по-предизвикателен репертоар. От 1813 до 1816 г. е начело на операта в Прага, а от 1817 г. ръководи оперния театър в Дрезден, като работи усилено за утвърждаването на германската опера в отговор на италианските заглавия, които доминират на европейската музикална сцена.
През ноември 1817 г. Вебер се жени за оперната певица Каролине Брандт, а през 1819 г. написва може би най-известната си пиеса за пиано „Покана за танц“. Успешната премиера на операта „Вълшебният стрелец“ на 18 юни 1821 г. в Берлин води до представления из цяла Европа. Хорът на ловците от това заглавие е едно от най-известните произведения на Вебер, изпълнявано и до днес. През 1824 г. Вебер получава покана от Кралската опера в Лондон да композира и постави операта „Оберон“. Той приема и през 1826 г. заминава за Англия, за да завърши произведението и да дирижира премиерата на 12 април, пише Музикалната енциклопедия на Университета в Оксфорд. По това време той вече страда от туберкулоза, но дирижира премиерата и дванадесет изцяло разпродадени представления на „Оберон“ в Лондон въпреки бързо влошаващото се здраве.
Умира в съня си, едва на 39 години, през нощта на 5 юни 1826 г. Композиторът е погребан в Лондон, но 18 години по-късно, през декември 1844 г., тленните му останки са пренесени в Старото католическо гробище в Дрезден, до най-малкия му син Александър, който два месеца по-рано е починал от морбили на 19-годишна възраст, уточнява Джон Уорак в биографичния си труд. За церемонията Рихард Вагнер композира „Погребална музика за духови инструменти по теми от операта на Вебер „Еврианта“. Незавършената комична опера на Вебер Die drei Pintos („Трите Пинто") първоначално е предадена от вдовицата му на Майербер за довършване, но в крайна сметка тя е завършена от Густав Малер, който дирижира първото представление в Лайпциг на 20 януари 1888 г.
По повод 200 години от смъртта на Карл Мария фон Вебер в музея на Националната библиотека в Берлин са изложени оригинални негови ръкописи, включително партитури на Втора симфония и документи, свързани с най-известните му опери – „Оберон“ и „Вълшебният стрелец“. В края на май в Дрезден се състоя симпозиум с фокус върху влиянието и стиловите особености на композитора. На 23 юни в Берлин Германската филхармонична академия и Саксонският камерен хор ще изпълнят Симфония №2 от Вебер в серия концерти, посветени на композитора.
