ВИДКА АТАНАСОВА, "Свободна Европа"

Той е роден в София, живее в Париж, но казва, че Пловдив е "най-близкият на сърцето" му град. Затова го избира, за да отпразнува кръглата си годишнина с голяма изложба в Градската художествена галерия.

На 26 юни художникът Емил Стойчев навърши 90 години.

Той казва, че страстта му към рисуването е предопределена от корените му. Стойчев произлиза от зографски род от Кукуш, за който родителите му са му разказвали като малък.

"По някакъв начин аз съм продължител на тяхното светоусещане, на прецизността, която е в иконите им", казва той пред в. "Труд".

Баща му Аспарух Стойчев е бил майстор в Народния театър "Иван Вазов", където бъдещият художник отраства с най-големите за времето си артисти.

Емил Стойчев е роден през 1935 г. в София и прави първите си опити в изобразителното изкуство в ранното си тийнейджърство. Кандидатства в Художествената академия, но не го приемат. Баща му го съветва "да не чука втори път на тази врата, за да не се унижава".

По-късно от академията го канят да се запише и дори му предлагат стипендия, но той отказва. А през 2010 г. Художествената академия го удостоява със званието „Доктор хонорис кауза“.

Творческата биография на Стойчев започва през 60-те години на миналия век. Първата му самостоятелна изложба не е видяна от публика, тъй като е свалена, без да му обяснят причините.

"Не знам защо, очевидно такава е била конюнктурата", казва Стойчев.

Вероятно идеите му са "прекалено западни" и не влизат в представите на комунистическата власт. Тогава обаче писателят Богомил Райнов – естетически и партиен ментор в онова време – купува всичките му картини и това дава популярност и протекция на името му. Така започва възходът на Емил Стойчев.

През 70-те той вече е известен и зад граница, особено в Париж, където периодично прави изложби. Това е началото на "парижкия му период", който го прави един от най-успешните и най-скъпо продавани български художници.

В началото на 90-те години Жак Ширак, тогава кмет на Париж, го кани да направи изложба в двореца „Багател“ и я открива лично.

Днес Емил Стойчев е известен в артсредите във Франция, Япония, САЩ, Германия, а от 1991 г. избира именно Франция за свой дом. Но не спира да се връща в България и винаги с гордост казва, че е българин.

"Познавам много известни хора и никога не съм чувал някой от тях да казва, че е световноизвестен. Не мога да разбера защо у нас се кичим с нещо, което няма никакво значение. Има значение да си добър, а аз искам да съм добър всеки ден", казва Стойчев пред "Труд".

Наричан е "поетът на четката", а твочеството му – сравнявано с това на Франсис Бейкън, Гоя и Пикасо. Но Емил Стойчев трудно може да бъде причислен към каквото и да е било течение в изкуството.

Той дори поставя началото на ново течение, което сам определя като "фантастичен реализъм". Президентът на "Гран Пале" в Париж Ив Сен-Жур сравнява работата му с "магически реализъм" и я определя като "цяла вселена с много индивидуален и разпознаваем стил".

"Mоето постоянно желание винаги е да започна картината от там, където други биха спрели самодоволно. Аз, ако мога да отида и зад платното, бих отишъл", казва Стойчев.

И често го прави – рисува и на гърба на картините си. Казва, че още докато твори, му хрумват други идеи, които бърза да пресъздаде в самостоятелни картини.

"След като излезе една моя картина, аз преставам да се интересувам от нейната съдба. Картината излезе ли от моето ателие, тя си има вече своя съдба", казва Стойчев в интервю за бТВ.

Той е единственият български автор, представен в каталога на аукционна къща "Друо". Награден е с много международни и национални отличия, сред които ордените "Стара планина" I степен и "Св. св. Кирил и Методий". През 2010 г. е удостоен и с Националната награда за живопис "Захарий Зограф", а два пъти получава Голямата награда за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора – през 1979 и 1985 г.

Изложбата му "Емил Стойчев. Частна колекция" може да бъде видяна до 18 юли в Градската художествена галерия на Пловдив.

 

  • ЕКОЛОГИЯ

    Изчезващият свят на пеперудите – какво губим всички ние

     Всеки пети вид пеперуда в България е застрашен от изчезване...

     
  • СТАРИТЕ ЛЕНТИ

    "Живях шарено": 95 години от рождението на Георги Черкелов

     „Нека не ми се сърди театърът, но аз повече обичам киното. Най-напред като зрител го предпочитам. Като дете гледах много филми..."

     
  • НА ФОКУС

    Анна и Александър

    Джами Филбрик от „Moviefone“ и Карeн Бенардело от „Cinemadailyus“ разговарят с Максин Пийк и Джейсън Айзъкс за филма  „Words of War“ и партньорството им на снимачната площадка.

    • Лентата разказва за покойната вече руска журналистка Анна Политковская
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Азис или Моцарт?

     Отново за една болна тема - музиката и младите .

    •  Какъв е приносът им към българската култура и духовност днес?
    • Друго некрасиво явление са детските естрадни прояви по телевизията. 
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Декларация за правата на варварина

    "Все повече хора могат да решат, че образоваността изобщо е нещо излишно за човека. И че насилие в името на образоваността е наложено от високообразованите, за да си осигурят за вечни времена вечна власт над нискообразованите" - Коментар на Деян Кюранов

„Гледайте с Любов, слушайте с Любов, яжте с Любов, лягайте с Любов и ставайте с Любов, учете с Любов, мислете с Любов. Каквото предприемете, правете го с Любов.”

Петър Дънов, български философ, роден на 11 юли преди 161 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Един филм на Джери Брукхаймър

 

Това, което прави „F 1 Филмът“ събитие, хит и предпочитано зрителско заглавие е преди всичко уверената и дръзка режисура на Джоузеф Козински...

 

Романът с добри намерения и неуспешна  реализация

 

"По инерция написах, че „Планът „Елиминирай Европа“ е роман, но това е по скоро репортаж, псевдодокументалистика, сценарий за тв сериал, някакъв микс между криминале, екшън, трилър и мелодрама" ревю на Борислав Гърдев.

Сценарии за бъдещето

Сборникът „Червеният кръст на сцената“ съдържа драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Тя разглежда възможностите на културата да бъде „спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към самото себе си“.