ВИДКА АТАНАСОВА, "Свободна Европа"
Той е роден в София, живее в Париж, но казва, че Пловдив е "най-близкият на сърцето" му град. Затова го избира, за да отпразнува кръглата си годишнина с голяма изложба в Градската художествена галерия.
На 26 юни художникът Емил Стойчев навърши 90 години.
Той казва, че страстта му към рисуването е предопределена от корените му. Стойчев произлиза от зографски род от Кукуш, за който родителите му са му разказвали като малък.
"По някакъв начин аз съм продължител на тяхното светоусещане, на прецизността, която е в иконите им", казва той пред в. "Труд".
Баща му Аспарух Стойчев е бил майстор в Народния театър "Иван Вазов", където бъдещият художник отраства с най-големите за времето си артисти.
Емил Стойчев е роден през 1935 г. в София и прави първите си опити в изобразителното изкуство в ранното си тийнейджърство. Кандидатства в Художествената академия, но не го приемат. Баща му го съветва "да не чука втори път на тази врата, за да не се унижава".
По-късно от академията го канят да се запише и дори му предлагат стипендия, но той отказва. А през 2010 г. Художествената академия го удостоява със званието „Доктор хонорис кауза“.
Творческата биография на Стойчев започва през 60-те години на миналия век. Първата му самостоятелна изложба не е видяна от публика, тъй като е свалена, без да му обяснят причините.
"Не знам защо, очевидно такава е била конюнктурата", казва Стойчев.
Вероятно идеите му са "прекалено западни" и не влизат в представите на комунистическата власт. Тогава обаче писателят Богомил Райнов – естетически и партиен ментор в онова време – купува всичките му картини и това дава популярност и протекция на името му. Така започва възходът на Емил Стойчев.
През 70-те той вече е известен и зад граница, особено в Париж, където периодично прави изложби. Това е началото на "парижкия му период", който го прави един от най-успешните и най-скъпо продавани български художници.
В началото на 90-те години Жак Ширак, тогава кмет на Париж, го кани да направи изложба в двореца „Багател“ и я открива лично.
Днес Емил Стойчев е известен в артсредите във Франция, Япония, САЩ, Германия, а от 1991 г. избира именно Франция за свой дом. Но не спира да се връща в България и винаги с гордост казва, че е българин.
"Познавам много известни хора и никога не съм чувал някой от тях да казва, че е световноизвестен. Не мога да разбера защо у нас се кичим с нещо, което няма никакво значение. Има значение да си добър, а аз искам да съм добър всеки ден", казва Стойчев пред "Труд".
Наричан е "поетът на четката", а твочеството му – сравнявано с това на Франсис Бейкън, Гоя и Пикасо. Но Емил Стойчев трудно може да бъде причислен към каквото и да е било течение в изкуството.
Той дори поставя началото на ново течение, което сам определя като "фантастичен реализъм". Президентът на "Гран Пале" в Париж Ив Сен-Жур сравнява работата му с "магически реализъм" и я определя като "цяла вселена с много индивидуален и разпознаваем стил".
"Mоето постоянно желание винаги е да започна картината от там, където други биха спрели самодоволно. Аз, ако мога да отида и зад платното, бих отишъл", казва Стойчев.
И често го прави – рисува и на гърба на картините си. Казва, че още докато твори, му хрумват други идеи, които бърза да пресъздаде в самостоятелни картини.
"След като излезе една моя картина, аз преставам да се интересувам от нейната съдба. Картината излезе ли от моето ателие, тя си има вече своя съдба", казва Стойчев в интервю за бТВ.
Той е единственият български автор, представен в каталога на аукционна къща "Друо". Награден е с много международни и национални отличия, сред които ордените "Стара планина" I степен и "Св. св. Кирил и Методий". През 2010 г. е удостоен и с Националната награда за живопис "Захарий Зограф", а два пъти получава Голямата награда за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора – през 1979 и 1985 г.
Изложбата му "Емил Стойчев. Частна колекция" може да бъде видяна до 18 юли в Градската художествена галерия на Пловдив.
