Роденият в Ливърпул Саймън Ратъл навършва 70 години днес, 19 януари. Той посреща празника като главен диригент на Симфоничния оркестър на Баварското радио, наследявайки на този пост починалия Марис Янсонс.
Ратъл работи в Мюнхен, но продължава да живее в Берлин с третата си съпруга, чешкото мецосопрано Магдалена Кожена, от която има двама синове и 11-годишна дъщеря. Решението му да остане в столицата не е изненадващо, тъй като той ръководеше в продължение на 16 години един от най-авторитетните оркестри в света – Берлинската филхармония.
„Трите деца са израснали тук. Училището е тук. Уроците по музика и футболният клуб, приятелите и гората са тук. Това е всичко, което те познават“, казва Ратъл в интервю за британския вестник „Гардиън“.
Бащата на Саймън е бил джаз пианист в младежките си години, когато е учил в Оксфорд. В един момент обаче избира по-сигурното поприще на бизнеса и става вносител на стоки от Китай, включително евтини китайски цигулки.
„Първата ми цигулка беше точно такава. Спомням си и всички пластмасови цветя, модни стоки и смешни играчки, които той внасяше“, споделя Ратъл, който свири също така на пиано и ударни.
Майка му е имала магазин за грамофонни плочи и баща му е купувал по една плоча от нея всеки ден в продължение на година, докато тя не се поддаде на чара му. Ето защо домът в Ливърпул, където расте Саймън, е бил пълен с плочи.
Изключително музикален, той бързо завършва училище и на 16 години отива в Лондон, за да учи в Кралската музикална академия. През 1974 г. печели Международния конкурс за диригенти „Джон Плейър“ и е назначен за асистент-диригент на Симфоничния оркестър на Борнмът.
„Скоро разбрах, че това е много странна професия. Интересна, вълнуваща, завладяваща, но и самотна, депресираща... всички тези неща“, признава Ратъл.
Той решава да учи английска литература в Оксфорд и се опитва да разбере дали може да живее без музиката да му е професия. Симфоничният оркестър на Бирмингам решава тази дилема, като му предлага позицията на музикален директор – пост, който той заема от 1980 до 1998 г. и който го оформя като диригент.
Някъде в този период родителите му отправят странна молба към негов много добър приятел „Искаме да помолиш Саймън да си подстриже косата“. Именно косата, която го прави толкова разпознаваем и която побелява сравнително рано и наподобява перука.
„Майка ми искаше да имам права коса. Смяташе, че това е респектиращо. Всяка сутрин ме изпращаше на училище със сресана коса, която сплескваше с вода. Разбира се, след минути тя се връщаше към нормалното си състояние“, разказва Ратъл, който през 2002 г. добива световна популярност, ставайки първият британец, оглавил Берлинската филхармония.
През 16-те години на този пост той модернизира консервативната институция, като значително разширява репертоара й – не само чрез нова музика (40 световни премиери), но и чрез връщане към барокови произведения, които много симфонични оркестри оставят на специализираните ансамбли за старинна музика.
През мандата на Ратъл Берлинската филхармония реагира бързо на залеза на звукозаписната индустрия и дава началото на една от първите стрийминг услуги в класическата музика – Digital Concert Hall.
По време на един от прощалните му концерти в Берлин част от музикантите си слагат перуки, които имитират характерните му бели къдрици.
След това Ратъл се завръща в родината си, за да стане музикален директор на Лондонския симфоничен оркестър. Диригентът е ярък противник на Брекзит, а и плановете за построяване на нова сграда на оркестъра се забавят. Всичко това, в комбинация с желанието му да е по-близо до семейството си, го карат от есента на 2023 г. да приеме поста главен диригент на Симфоничния оркестър на Баварското радио.
В интервю за радио Би Би Си преди почти 50 години Ратъл сравнява ролята на диригента с тази на човека, който винаги поръчва за всички в китайски ресторант. В същото време обаче диригентът не може да бъде и прекалено демократичен.
„През последните 30 години оркестрите се подобриха изумително. Сега има много виртуозни оркестри, но малко от тях могат да бъдат поетични. В Мюнхен съм щастлив, защото има чудесна симбиоза между диригент и оркестър“, обобщава Саймън Ратъл пред „Гардиън“.
Източник: Васил Богданов, БТА
