Той дебютира като диригент на 23 години. Има зад гърба си над 1500 концерта. Казва, че пътят му в изкуството не е никак лесен, но е невероятно красив.
В неделя Борис Спасов излезе на сцената отново, за да дирижира балета „Жизел“ от Адолф Адам в Софийската опера и балет.
За него дирижирането на балети е най-трудно, но и най-удовлетворяващо.
„Питали са ме кое е по-трудно – симфонична, оперна музика или балет. Веднага отговарям – балет, защото трябва непрекъснато да се съобразявам с темпа, с мизансцени, с всичко. А и всеки отделен солист има свое собствено темпо“, казва Спасов, цитиран от БТА.
„За мен един балетен спектакъл е триумф на красотата и така би трябвало да бъде.“
Борис Спасов е роден на 13 април 1953 г. Още като дете ходи на уроци по пиано, пее в хор и свири на обой. Завършва оркестрово дирижиране в класа на проф. Влади Симеонов в Българската държавна консерватория (сега Държавна музикална академия „Панчо Владигеров“).
Спасов дебютира на диригентския пулт още на 23 години - дирижира Моцарт и Бетовен в изпълнение на оркестъра на консерваторията. Казва, че първият му концерт е пред препълнена зала.
„Да, това е сериозно начало, но човек се учи да плува в дълбоката вода“, казва той в интервю пред БТА през 2018 г.
След завършването си постъпва в Русенската филхармония, където е диригент 8 години.
Специализира в Болшой театър в Москва при руския диригент Марк Ермлер. През годините има и специализации във Виена.
От 1984 г. Спасов е гост-диригент в Софийската опера и балет, а от 1988 г. – постоянен диригент.
„Тези 40 години минаха като един миг“, казва той.
За пътя си в изкуството е казвал, че „не е никак лесен, той е труден, пълен с подводни камъни, но затова пък невероятно красив“.
„Точно красотата му не ми е позволила да се спъна, а напротив, освети в зелена светлина пътя ми към световните сцени“, казва Спасов през 2018 г.
Той е гастролирал е в Италия, Германия, Испания, Босна и Херцеговина, Египет, Тайван, Колумбия, Япония и други държави. Има записи за музикални компании в чужбина и България.
В репертоара на Спасов влизат опери, балети и симфонични и камерни творби от световната музикална класика, оперети и мюзикъли. Но казва, че любимата му творба е операта „Турандот“, която е дирижирал в България и Япония.
„Това е върхът в творчеството на великия Пучини“, казва Спасов.
Диригентът, смята Спасов, трябва да има много качества – яснота на жеста, темпоритъм, логика в изграждането на една творба, умение да направи връзката между сцената и оркестрината, да разбира ансамбловост и баланс.
„Всичко това е вярно, но едва ли е достатъчно, тъй като по време на един спектакъл възникват многобройни, различни ситуации. Диригентът трябва максимално да реагира и всичко това да не се разбере от публиката“, добавя Спасов.
„Той трябва да е уравновесен, дори когато нещата са на ръба, или излизат от контрол. Тогава самообладанието е решаващо. Всички очакват от теб да оправиш ситуацията, в теб са вперени очите на изпълнителите.“
В интервютата си той посочва като пример ситуация, в която тези качества са му помогнали.
„Дирижирах „Бал с маски“ [опера на Джузепе Верди] и на последната картина, почти в края, от ложата се стреля с пистолет“, разказва Спасов.
„Но гърмежът беше толкова силен и оглушителен, че оркестърът загуби ума и дума. Аз дирижирам – няма никой. Никой не свири. Изгубиха се. Не знаят къде се намират. Аз си казвам: „Продължавай, продължавай, те ще се хванат!“. Най-накрая вкарах хора и всичко си дойде по местата“.
Така и не става ясно с какво са заредили пистолета, завършва историята си той.
Борис Спасов преподава в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“.
Той е женен за певицата Кумико Терао от Япония. Разказва, че се е запознал с нея на гастрол в Старозагорската опера на операта „Мадам Бътерфлай“, в която тя участва, а той дирижира.
Спасов е бил общински съветник в София и депутат в 38-то Народно събрание.
