БОРИС МИТОВ, "Свободна Европа"

Тя е родена в Москва в семейството на известен музиковед. Музикалното й образование продължава в София, а накрая - в Залцбург. По-късно се мести да живее във Виена. Днес Александра Карастоянова-Херментин е една от известните композиторки и пианистки в Австрия. Преди седмица тя стана първата жена, която получава Голямата награда за изкуство на Залцбург в областта на музиката.

Карастоянова-Херментин има магистърска степен по композиция в Университет Моцартеум в Залцбург при Богуслав Шефер и магистърска степен по пиано в Държавна музикална академия в София при Димо Димов и Боян Воденичаров.

Преди това тя учи пиано при Алфонс Контарски в Университета Моцартеум, при Димитър Цанев в музикалното училище "Любомир Пипков" в София и при Сергей Солодовник в музикалния колеж "Иполитов-Иванов" в Москва.

Александра започва да свири на пиано на 6 години. Първата й композиция датира още оттогава. Става въпрос за вариации на тема от Моцарт, дочути от ефира на радио Гласът на Америка.

"Не мога да си спомня, да съм си задавала въпроса дали ще се занимавам с нещо друго, освен с музика. Музиката в нашето голямо семейство беше най-важното и аз само преминавах през многото етапи на обучение", казва тя пред "Свободна Европа".

Носителката на Голямата награда за изкуство на австрийската област Залцбург описва процеса по създаване на музикална композиция като "интензивна, понякога екстремална работа, търсене, в което няма рутина". За нея "да се намираш в съвремието означава и да обръщаш поглед към миналото".

"Обичам да импровизирам в най-различни стилове - почвайки от полифоничен, стигайки до джаз или поп. Имам щастието да работя с великолепни музиканти и състави, по време на репетиции често показвам на пианото, какво очаквам интерпретационно. Това се цени, понеже е рядкост, а накрая, когато усещаш музицирането на всеки един от музикантите, чуваш, как са вътре в материята - това е възнаграждението за всичко вложено."

Александра Карастоянова-Херментин живее от 30 години в Австрия. Първите 8 от тях е в Залцбург, а от 2002 г. насам - във Виена. Преместването й в австрийската столица съвпада с период на интензивно композиране.

През 2007 г. е премиерата на цигулковият й концерт Mahagony в Карнеги Хол, изпълнен от американският виртуоз-цигулар Дейвид Боулин под диригентството на Стефан Линев. Година по-рано е премиерата на оркестровото произведение Annäherung, поръчано от Landesregierung Salzburg по повод 250-годишнината на Моцарт. Това произведение е включено в годишната изложба Viva!Mozart, посетена от около 219 000 души.

Карастоянова-Херментин има редица изпълнения на престижни сцени в Отава, Чикаго, Рим, Атина, Ню Йорк, Берлин. Работила е известни оркестри и ансамбли като Мozarteum Orchester (Австрия), Musikkollegium Winterthur (Швейцария), ICE-International Contemporary Ensemble (САЩ), Ergon (Гърция), със солисти като Дейдид Боулин, Катинка Клейн, Димо Димов, Стела Димитрова, Надежда Цанова, с диригентите Йоханнес Калитцке, Освалд Саллабергер, Григор Паликаров, Симеон Пиронков и много други.

Сред отличията, които е получавала композиторката, са австрийската държавна награда Outstanding Artist Award Musik, виенската награда Arbeitsstipendium für Kompostion, три пъти взима Държавна стипендия за композиция и един път - Годишната композиционна стипендия от Залцбург.

Голямата награда за изкуство на Залцбург, която й беше връчена на 12 ноември, за пръв път се дава на жена музикант. Отличието в областта на музиката се дава на всеки 4 години, тъй като се редува с областите литература, сценично изкуство и изобразително изкуство. Наградата се присъжда за цялостно творчество и за принос към музикалният живот на Залцбург.

"Това, че съм първата жена композитор и първата жена музикант, [която я получава] е просто факт и аз съм щастлива да бъда сред наградени имена като Илзе Айхингер, носителят на нобеловата награда Петер Хандке, Бодо Хел и моят преподавател - композиторът Богуслав Шефер", коментира Карастоянова-Херментин пред "Свободна Европа".

Тя отбелязва, че жените композитори в миналото определено са неравностойно представени спрямо мъжете, но вярва, че в момента това се коригира. По думите й основният фактор за това колко е успешен един композитор е качеството на музиката му.

"Лично за мен е от значение, че изпълнителите - тези, които най-много могат да оценят - аплодират по време на репетиции, че известни състави и институции поръчват произведения, които впоследствие са изпълнявани често. И най-вече - че една непредубедена публика реагира чувствително."

  • ЖИВОТ С ИДИОТ

    Теодор Ушев: Идиотизмът превзема света

     „Живот с идиот“  живееше в мен 20 и няколко години, и все не намирах смелост да посегна към него. Знаейки, че ще бъде много трудно да види бял свят, където и да било, поради начина, по който е разказан", казва аниматорът. 

„Времето никога не стига на тези, които се нуждаят от него. Но за тези, които обичат, трае вечно.“ 

Брам Стокър, ирландски писател, роден на 8 ноември преди 178 години

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

Кожата на руснаците

 

Отговорът на въпроса защо руснаците са фашисти? Прост е той, лесен: защото са народ, който няма достойнство. И изглежда, никога не е имал. Затова онези от руснаците, които искат да живеят с достойнство, руският народ и руската власт ги обявяват за предатели. И заедно ги прогонват… И заедно ги убиват…  

Един висок провал

 

Впечатления на един литератор от филма на Франсоа Озон „Чужденецът“...

 

 

 Благодат или помилване?

 

,„Помилване“ е сред най-важните, значими и ценни филми, появили се през тази година…