ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Ботичели е прякор, значи „бъчвичка”. Сандро го носи не защото сам е дебеличък, а заради закръгления си брат. Обаче Алесандро ди Мариано ди Ванни Филипепи, както е истинското му име, е автор на едни от най-фините и красиви картини на Ренесанса. И няма нужда от доказателства, стига само „Раждането на Венера”.

Сандро Ботичели се ражда в златно време на златно място – Флоренция, 1445 г., а през 65-годишния си живот сам е сред символите на флорентинския „Златен век”.

Но и поради лудостта на историята е сред редките примери за странния парадокс - как искреният стремеж към духовност съсипва и убива.

Бащата на Ботичели е кожар, в един тефтер пише за Сандро:

„Малкият ми син се учи да чете, той е болезнено момче”.

Вероятно е болезненост, свързани с пубертета, тогава Сандро е на 13. На следващата година е чирак в златарско ателие, а на 17 става ученик на Фра Филипо Липи. Талантът му бързо избуява и пътува с Липи до Естергом, правят голямо фреско за унгарския архиепископ.

След пет години, Сандро се мести при Верокио, където учи с Леонардо. В този период на начално натрупване на художествен капитал, той рисува по-малки платна, най-вече Мадони с поетични имена – „Мадоната с Младенеца и ангел”, „Мадоната с Младенеца и два ангела”, „Мадоната в розовата градина”, „Мадоната в слава със свети Серафим”. Те са изключително фини работи, изпълнени с характерния за Ботичели ясен рисунък и свеж колорит, но още не го правят чак толкова известен в преситената от художество Флоренция.

През 1470 г. Ботичели отваря ателие и получава първа голяма поръчка - алегоричната фигура на Сила за съдебната зала на Търговската гилдия.

Поръчките валят, след две години вече е член на гилдията на Свети Лука, а след пет банкерът Джовани Лами му възлага „Поклонението на влъхвите”, първото му платно, признато за шедьовър. В него Ботичели използва сюжета, за да постави сред фигурите портрети на хора от Медичите, могъщата династия, която управлява Флоренция.

Самият банкер Лами е близък с тях и вероятно той представя художника в двора.

През 1478 г. хора от фамилията Паци убиват Джулиано Медичи, а брат му Лоренцо едва се спасява. Заговорниците са заловени и екзекутирани, а Сандро получава поръчка да изобрази портретите им по стените на двореца - вероятно за да е вечен споменът за ефективното и бързо отмъщение.

Ботичели става нещо като придворен художник на Медичите, особено близък е с Лоренцо ди Перфранческо ди Медичи, херцог на Флоренция и братовчед на Лоренцо Великолепния. Нает е да изрисува вилата му в Кастело, работи там пет години и прави два шедьовъра, които спират дъха – „Пролет” и „Раждането на Венера”, днес в галерия „Уфици”.

В тях, както и в ред други творби, Ботичели увековечава Симонета Веспучи - може би най-красивата жена от Ренесанса, наричана „Прекрасната“ и „Безподобната“. Това дете, което се омъжва на 16 и умира на 22, буквално подлудява мъжете на Флоренция, а за поклонника на красотата Сандро Ботичели тя се превръща не само в символ, а и в реална вечна любов.

Симонета Веспучи е от Генуа, но живее с мъжа си във Флоренция, където по нея пощуряват Лоренцо Великолепния и брат му Джулиано. Заради държавните ангажиментите и любовната връзка, която вече има, Лоренцо отстъпва на брат си и дори му помага в ухажването на красавицата. Обаче през 1476 г., на 22, Безподобната умира от туберкулоза.

В тази история Ботичели може да се приближава много до Симонета, да й се любува отстрани, но не и да пипа. Дори не може да я ухажва – освен чрез безсмъртни творби. И точно това прави.

Освен „Раждането на Венера” и „Пролет”, създава ред портрети на млади жени, в които интерпретира нейния образ. Изписва я като Венера във „Венера и Марс”, като Мадоната в някои от мадоните си.

Сам Ботичели не се жени – смята се, че цял живот тъгува по нея. Такава е романтичната версия. Но други твърдят, че всъщност е гей или поне - бисексуален. Това се бзира на обвинение за връзка с младо момче. Обвинението е отхвърлено от съда, но слуховете остават и са част от тежката втора половина от живота на художника.

През 80-те Ботичели е в Рим и в Сикстинската капела прави фреските „Изкушението на Христос”, „Младостта на Мойсей” и „Наказанието на въстаналите левити”.

Изобщо, цялото десетилетие за него е пълно с поръчки, труд, радости и слава. За разлика от следващите години до смъртта му.

През 1492 г. умира Лоренцо Великолепния и Флоренция тръгва назад – неофициален управител на града става доминиканският монах Савонарола.

Проповедите му за бедност и покаяние намират много последователи, проникват и в душата на Сандро. Смята се дори, че участва в организираното от Савонарола аутодафе на произведения на изкуството - „Клада на суетата”, и хвърля в огъня собствени картини.

Самите картини на Ботичели се променят. Те пак са творби на голям майстор, но сюжетите им стават по-мистични, понякога зловещи, а тоналността потъмнява. Като всеки проповедник на бедността обаче, Савонарола докарва богатата Флоренция до жалко политическо и икономическо състояние, гражданите се бунтуват, а папата го отлъчва, арестува, обвинява в ерес и екзекутира.

Това е шок за Сандро Ботичели, той вече рисува малко, няма покровители, обеднява, а след смъртта си сякаш изчезва. Открит е пак като велик художник в края на ХІХ, началото на ХХ век, за да не бъде никога забравен.

"Съжалявам хората, които не пият. През целия ден те се чувстват така, както когато се събудят сутрин."

Джак Лемън, американски актьор и режисьор, роден на 8 февруари преди 100 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...