„Художеството, прекрасното искуство, е един от голямите двигатели за напредъкът и образованието, било в душевно или материално отношение. То възвишава душата, изтънчава мислите, облагородява вкусът, то е голям помощник за развитието на умственните сили…”.

Това казва художникът Николай Павлович преди повече от век. Той е сред творците, пренесли европейски влияния в българското изкуство. Днес, 13 февруари, отбелязваме 130 години от кончината му.

ТРУДНО ДЕТСТВО

Николай Павлович е роден на 9 декември 1835 г. в Свищов. Той е второто от осем деца в семейството на Христаки Павлович – известен български книжовник, учител и преводач. Като малък Николай Павлович проявява голям интерес към чертежите на своя баща, предназначени за онагледяване на учебния материал и сам се опитва да чертае. Като дете Николай Павлович получава увреждане на лявото си око и до края на живота си работи само с дясното.

През 1848 г. баща му Христаки Павлович умира от холера и оставя без средства семейството си. Майката на Николай Павлович – Севаста, не може да прежали съпруга си и умира 11 месеца след него. През 1849 г. Николай Павлович завършва взаимното училище в Свищов и заминава заедно с братята и сестрите си при вуйчо си Яков Илиев Цанков, който живее в Зимнич, Румъния.

 

 ИЛЮСТРИРА ЕДНА ОТ КНИГИТЕ НА ПЕТЪР БЕРОН

Николай Павлович трябва сам да изкарва прехраната си и през 1851 г. вуйчо му го води в Букурещ да работи при братя Цанкови, известни търговци. По това време Николай Павлович започва да проявява склонността си към рисуването. Вместо да се занимава със сметки той рисува нещо или дялка фигурки. През лятото на 1852 г. в Букурещ пристига от Виена Антон Кирияк Цанков, който забелязва дарбата на Николай да рисува. Антон Цанков взема Николай със себе си във Виена и го записва да учи в Художествената академия на негови разноски.

В Художествената академия Николай Павлович овладява техниките с креда, молив и сангин. Рисува по антични образци и по натура. Във Виена Николай Павлович се запознава с Петър Берон и илюстрира една от книгите му. Николай Павлович учи в историческия отдел на Художествената академия във Виена до края на учебната 1854/1855 година. През 1855 г. прекратява образованието си заради невъзможността на Антон Кирияк да продължи да плаща образованието му. Зимният семестър на 1856 г. е началото на обучението на Николай Павлович в Художествената академия в Мюнхен. Издръжката за продължаване на обучението му е на Петър Берон. Николай Павлович завършва Художествената академия в Мюнхен през 1858 г. при професорите Вилхелм фон Каулбах и Карл фон Пилоти. Николай Павлович е първият български художник с академично образование. По време на следването се ражда интереса му към историческата живопис. Той пътува в Европа и се запознава с колекциите на музеите в Дрезден, Прага и други европейски градове. По това време Николай Павлович създава картината „Гроздобер“ (1856), която се смята за първата известна българска битова картина.

През септември 1858 г. Николай Павлович и Петър Берон заминават за Крайова, където Павлович изработва 15-16 чертежа за Метеорологическия атлас на Петър Берон, отпечатан в Париж през 1860 г.

 

ПЪРВИТЕ ЛИТОГРАФИИ НА ИСТОРИЧЕСКА ТЕМАТИКА В БЪЛГАРИЯ

През 1860 г. Павлович отива в Белград да изработи двете си първи литографии от цикъла „Райна, княгиня българска“. Първата картина е озаглавена „Райна в пещерата“, а втората „Срещата на княгиня Райна с братята й и руския княз Светослав“. Това са първите в историята на българското изкуство литографии на историческа тематика, които в условията на създаването им в Османската империя и след това в младата българска държава имат изключително важна просветителска, патриотична и възпитателна роля.

В Белград Николай Павлович се запознава с Георги С. Раковски. Художникът рисува две илюстрации и една таблица за книгата на Раковски „Няколко речи о Асеню първому, великому царю Болгарскому и сину му Асеню второму“, излязла от печат през 1860 г. Едната литография представя Асен I, а другата – пленяването на Теодор Комнин.

По време на пътуванията си до Одеса, Белград, Цариград Николай Павлович създава серии алегорични сюжети, отразяващи важни моменти от средновековната и съвременна българска история. В Одеса той проучва литература, свързана с българската история и води кореспонденция със специалисти по стара българска история. Там проучва дрехите, въоръжението и снаряжението на старите българи. В Одеса Николай Павлович се среща с П. Р. Славейков, който му повлиява да се завърне в България. Препоръчал му да отиде в Трявна и да положи усилия, за да съживи иконописта в балканското градче, известно със своите големи майстори зографи.

 

ЗАВРЪЩАНЕТО В БЪЛГАРИЯ

През 1861 г. Николай Павлович се завръща в България и работи последователно в Трявна, Търново, Русе, Стара Загора, Свищов и София. В Трявна Николай Павлович прави усилия да организира местно сдружение от тревненските иконописци и да преобрази характера на тяхното изкуство. Тези му намерения не се увенчали с успех. Сам Николай Павлович написал в тефтера си: „Там в Трявна живеят много нашенци иконописци, та аз исках да стана по средата им и да ги поучавам в живописването, за да бяха се поусъвършенствали в това изкуство, та да захванат да работят по-правилно“. В Трявна Николай Павлович получава поръчка да нарисува икони за украсата на църквата „Св. Богородица“ на Преображенския манастир „Св. Преображение Господне“. Заради противоречията между тревненските зографи и Николай Павлович проектът на Павлович за иконостаса на църквата пропаднал.

По време на пребиваването си в Търново Николай Павлович рисува портретите на Никола Златарски и съпругата му Анастасия и портрета на Ст. Сарафидиев. Творецът вярвал, че всяка от картините му трябва да бъде като жива, естествена, а лицата и фигурите „округлени“.

През 1862 г. Николай Павлович илюстрира книгата „Старите облекла в Отоманската империя“ от Ариф паша. През май 1864 г. Николай Павлович се установява да живее в Стара Загора. В града пристига и брат му – д-р Димитър Павлович, който започва лекарска практика там. Двамата братя започват активна просветителска дейност. Николай Павлович е помощник в работата на брат си, като превежда учебници от немски на български за нови неизучавани до тогава предмети – естествена история, физика, химия.

 

МЕЧТАТА ЗА УЧИЛИЩЕ ПО ЖИВОПИС

Николай Павлович разработва план-програма за откриване на училище по живопис в Стара Загора, но изпълнението на проекта му не успява.

По това време Николай Павлович рисува основно портрети. Те са на мъже и жени в различни възрасти. Образите му са живи, внушителни, изпълнени с характер. През 1864 г. рисува портретите на брат си д-р Д. Павлович, жена му Теофания, Иван Чернев и др. А няколко години по-късно на Кириакица Радославова, Тодорица Иванова, както и няколко портрета на млада жена и момичета. В мъжките портрети като за най-добри се смятат тези на Никола Златарски, Ст. Сарафедиев, на Цветан и Цвятко Радославови. Прави и три собствени портрета. Николай Павлович се превръща в един от най-добрите портретисти в нашето изкуство.

От юли 1865 г. до пролетта на 1866 г. Николай Павлович рисува иконите на църквата „Св. Троица“ в Стара Загора, които изгарят в пожар по време на Руско-турската война (1877-1878).

През 1867 г. Николай Павлович отива да живее в родния си град Свищов. Там художникът отново започва да мисли за основаването на рисувално училище. Същата година отпечатва в Русе брошура със заглавие: „Заведение за живопис как да се устрои в България и позив за поддържането му“.

Николай Павлович поставя първи въпроса и доказва в брошурата нуждата от художествено училище за възпитание и обучение на художници по образец на европейските академии. Въпросът за изкуството в България не е популярен по онова време. Вероятно малцина са разбрали идеята му и тя остава нереализирана. За нея Николай Павлович е пишел често и в печата – вестниците „Право“, „Съветник“ и др.

 

ТОВА, КОЕТО ПАИСИЙ Е НАПРАВИЛ С ПЕРОТО СИ, НАПРАВИЛ ГО Е ПАВЛОВИЧ С ЧЕТКАТА СИ

През 1870 г. и 1871 г. Николай Павлович издава две големи литографии – „Аспарух“ и „Крум получава главата на Никифор“. С тези литографии той внася нов дух в борбата за повдигане на народностното съзнание в българите. За това художникът Антон Митов пише: „Това, което е направил Паисий с перото си, направил го е Павлович с четката си“.

Две години по-късно – през 1873 г., след обявяването на българската църковна независимост Николай Павлович рисува „Паметник на освободената българска църква“. През 1874 г. той издава още четири литографии от цикъла „Райна, княгиня българска“. След Освобождението на България (1878 г.) отказва да участва в управлението на държавата.

През 1885 г. Николай Павлович участва като доброволец в Сръбско-българската война.

През 1889 г. се премества да живее в София, където работи известно време като училищен инспектор. В София по негов проект е построено първото художествено ателие със специално горно осветление. До края на живота си Николай Павлович преподава рисуване в Софийската мъжка гимназия.

Николай Павлович умира на 58 години на 13 февруари 1894 г. в София.

 

ПРИНОСЪТ 

Той оставя огромно художествено наследство – над 1000 творби живопис и графика. Николай Павлович е родоначалник на историческия жанр в българската живопис. Автор е на „Аспарух с дружината си на път към Дунава“ (1867-1869), „Покръстването на Преславския двор“ (1875), „Цар Борис усмирява разбунтуваните боляри“ (след 1875), на литографиите „Пробуждането на България“ (1877), „Съединението на Северна и Южна България“ (1886). Автор е на 73 икони върху иконостаса в църквата „Св. Троица“ в Свищов (1866-1876) и др. Автор е и на първата живописна картина на Светите братя Кирил и Методий (1868).

Николай Павлович е автор на единствения портрет на д-р Петър Берон. Д-р Петър Берон е изобразен в профил – навярно само така художникът е можел да направи бърза моливна скица, без да бъде забелязан, тъй като ученият не е разрешавал да бъде фотографиран или портретуван.

Ето какво споделя художникът в писмо от 13 февруари 1886 г. до племенника на д-р Петър Берон:

„Г. Ст. Р. Берон, През половината от изтеклата 1885 г. аз се преместих да живея в София, по която причина пренесох от Свищов и книжа и хартии що имах. Между тия книжа намерих, за голямо щастие, оня чартеж с лика на покойния старец доктор П. Берон, за който лик бях Ви казал веднъж, че съм снел повърхностно и крадешком, когато покойният в Крайова ми разправяше и разгледваше един астрономически чертеж, що бях изобразил според разказите му. И така, слава Богу, ние, или по-добре – нашият български свят ще има увековечен ликът на този славен човек. С поздрав: Н. Павлович“.

В знак на заслужена почит към неосъществената приживе идея на Николай Павлович да открие рисувално училище в България Висшият институт за изобразително изкуство в София близо 40 години носи неговото име  - Националната художествена академия.

 

Източник: отдел „Справочна“ на БТА

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

Хайде, братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки

за свобода, правдини. 

Цветан Радославов, автор на оригинала на българския химн, роден на 19 април преди 161 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си