КРУМ ГЕРГИЦОВ

Своеобразната парабола на пътя в  изкуството на Косьо Станев е всъщност изследване на човешкия дух, който в различните периоди има различни проекции в изградените от него образи. Като прибавим към наситената с художествени импулси актьорска енергия и пребиваването на Косьо Станев в културното пространство на страната ни като директор на Шуменския театър (1994 - 1997) и на Разградския (1997-2010), се оформя завършен портрет на изявена театрална личност.

След завършването на НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ през 1978 г. в класа на проф. Николай Люцканов, Косьо Станев се включва в трупата на Плевенския драматичен театър. Спомням си една от първите му роли – Илийко в „Опит за летене“ от Й. Радичков (реж. Ел. Цикова), за която той получи и награда на Националния театрален преглед през 1979 г. Неговият Илийко романтично и дръзко се надсмиваше на страха, на прозаичния бит на своите съселяни, за него балонът беше романтична мечта  и красива илюзия. С тази роля Станев даде „камертон” на следващите си изпълнения, в които младостта лудуваше, бунтуваше се, надсмиваше се над традиционното и консервативното.

През 1980 г. по покана на режисьора Слави Шкаров той постъпва в трупата на Русенския драматичен театър. Именно в този театър темата за младостта и нейната романтична стихия и дързост намери нови проекции:  Моцарт от „Амадеус“ на П. Шафър (реж. Сл. Шкаров), Подкальосин от „Женитба“ на Н. В. Гогол (реж. Ст. Камбарев), Хорх от „Сватба“ на Ел. Канет (реж. Л. Дековски),  Константин Кирков от „Солунските съзаклятници“ на Г. Данаилов (реж. Ст. Камбарев) и други. Тези роли  разшириха кръга на изразните му средства и затвърдиха таланта на младия актьор. Затова те се помнят от зрителите като силни мигове на русенска сцена.

В периода 1980 – 1993 г., когато пребивава в Русенския театър, се роди силно творческо и човешко приятелство, съзаклятничество между Косьо Станев и режисьорите Слави Шкаров и Стоян Камбарев. Това изиграва голяма роля за задълбочаване на художествената, социална и гражданска позиция на неговите образи. Тези режисьори бяха и неговите учители в изкуството на театъра – уроци, които той и днес помни и следва в своите сценични изяви.

В годините на зрелостта образите на Косьо Станев излязоха от руслото на младежката импулсивност и романтична спонтанност. Те се обогатиха с плътен социален рисунък, със засилване на ярката релефност в тях на драматичното, трагичното, остро-сатиричното. Това бяха персонажи, които трескаво „решаваха кръстословицата” на живота. В това отношение си спомням образа на Сусо от „Януари“ от Й. Радичков (реж. Ал. Илинденов) на сцената на Разградския драматичен театър – роля,  с която Станев отбеляза своя 50-годишен юбилей. В периода, когато е актьор и директор на театрите в Шумен и Разград интересни са изпълненията му на Били в „Царството земно“ от Т. Уилямс (реж. Б. Богданов), Княз Александро Медичи от „Лоренцачо“ от А. дьо Мюсе (реж. Н. Асенова). 

През 2010 г. Косьо Станев отново се върна в своя театър – Русенския. Но това вече беше един променен човек – младежката екзалтирана припряност в поведението беше сменена от личност, чужда на рязко контрастните емоции и реакции. Тази вътрешна вглъбеност  на персонажите актьорът заяви в редица свои роли. От тях лъхаше достолепие, затихнала романтичност, влечение към обобщения от общочовешки характер: Язон от „Медея“ на Еврипид (реж. П. Денчев), Полоний от „Хамлет“ на У.Шекспир , (Глигор от „Суматоха“ на Й. Радичков, реж.Н. Урумов). Но най-завършена  форма постигна в Златил от „Боряна“ на Й. Йовков (реж. Б. Богданов). Неговият Златил, се домогва до обема на  внушенията и  страстите на шекспировия Лир.

Много награди на наши и международни театрални форуми съпровождат изпълненията на Косьо Станев. Споменах за една от първите му – Илийко в „ Януари“ на Й. Радичков. За герой от този автор той  получава награда  и след това – Лило от „Суматоха“ – на Националния преглед през 1989 г. и номинация за „Кукерикон“ за Глигор от „Суматоха“ – през 2021 г.  И това са спектакли, осъществени на русенска сцена. Награда получи и за ролите си на Моцарт от „Амадеус“, Полоний от „Хамлет“, и Язон от „Медея“  през последните години.

Актьорът Косьо Станев посреща своя 70-годишен юбилей с богата творческа равносметка: един динамичен, интересен и изпълнен с много блестящи мигове на сцената театрален път. Но параболата не е приключила…

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 101 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин