БОЯН ТОНЧЕВ, "Свободна Европа"

Постановката е „Хага“, а сцената – тази на Народния театър. В ролята на Путин е жена, но това нито е акцент, нито крие кой знае каква скандална провокация.

Според режисьора на постановката Галин Стоев самият Путин като персонаж не е интересен. Той е направен от празнота, носи в себе си едно огромно нищо. И тъй като природата не търпи празно място, Путин е запълнил тази своя празнота с безгранично зло.

 

Пиесата

„Хага“ е едновременно мрачно и смешно, реалистично и фантастично пътешествие през ужасяващите последици от руската военна агресия в Украйна. Неин автор е украинската драматуржка Саша Денисова.

Пиесата е базирана на истински истории на украински бежанци и на реални реплики на членове на кремълската върхушка – преки виновници за непредизвиканото нахлуване в съседната държава и за функционирането на пропагандната машина на Москва.

В пиесата Путин и няколко от неговите най-яростни поддръжници са затворени в Хага в очакване на присъда от Международен трибунал за военни престъпления. Те кроят планове помежду си как да избегнат съдебен процес или поне да получат леки присъди. Не изпитват никаква вина и все още имат илюзии и надежда, че ще им се размине.

Но в хода на делото започват да се предават един друг или просто да полудяват от постепенно осъзнатата жестокост на извършеното от тях. Или от категоричния отказ да го признаят.

„Когато гледах световната премиера на тази пиеса в Полша, на излизане от театъра си казах, че това трябва да бъде поставено в България веднага. И това беше от една страна емоционално решение, от друга усещах, че отвъд художествения жест, има и нещо друго много по-важно“, казва пред "Свободна Европа" режисьорът на „Хага“ в Народния театър Галин Стоев.

Според него това е възможност да докаже на самия себе си, че театърът може да играе важна роля в съвременното общество и да поставя въпроси. Както и да насочва гражданския дискурс към теми, които много политици по високите етажи избягват, или по-лошо - третират по злонамерен начин.

 

Момиченцето

Скритият акцент в постановката изненадващо не е трибуналът, както подсказва името на пиесата. А неизбежните последици, които зверствата на войната имат върху живота на обикновените хора. И в частност върху най-беззащитните членове на обществото – децата.

Разказвачът на цялата история е украинско момиченце, загубило един по един всичките си най-близки роднини след руски ракетни атаки срещу сринатия със земята град Мариупол. Процесът срещу виновните за това се случва в неговото въображение, което е пълно с типично детското желание за игра, но и с полуосъзнатата тежка травма от загубата на всичко, което е представлявал светът му – майка, баща, баба, дядо и дом.

„Детският поглед е най-чистият. Когато едно дете се сблъсква с жестокостта на реалността, възрастният много често няма отговор за това. Защо? Защото погледът на детето всъщност поставя въпросителен знак на всичко, което възрастният смята за сигурно и непоклатимо“, казва режисьорът на „Хага“.

Ролята на момиченцето в постановката се изпълнява от младата актриса Кремена Деянова.

 

Подсъдимите

Онова, с което пиесата най-много въздейства обаче е хиперреализмът, с който се изграждат образите на обвиняемите във въображаемия процес. На сцената на Народния театър зрителите чуват от устата на актьорите действително изречени реплики на истинските Путин, Пригожин, Суровикин и останалите отговорни за започването и поддържането на т. нар. от тях „специална военна операция“. Тези реплики от сцената звучат хем смешно, хем зловещо, а контекстът, в който са казани изглежда още по-абсурден.

Ето кои са реалните личности (освен президентът Путин, изигран от Радена Вълканова), изправени пред международен трибунал в пиесата „Хага“:

Валентина Матвиенко (София Бобчева) – председател на Съвета на федерацията на Русия;

Маргарита Симонян (Илияна Коджабашева) – пропагандист на Кремъл, главен редактор на телевизия Russia Today (RT);

Рамзан Кадиров (Васил Драганов) – президент на Чеченската република, член на бюрото на Висшия съвет на партията на Путин „Единна Русия“;

Евгений Пригожин (Юлиян Вергов) – покойният вече шеф на руската частна армия „Вагнер“, активно участвала във военните действия в Украйна;

Сергей Шойгу (Явор Вълканов) – министър на отбраната на Руската федерация;

Сергей Суровикин (Христо Петков) – бивш главнокомандващ на Въздушно-космическите сили на Русия;

Владимир Сурков (Димитър Николов) – един от най-важните бивши съветници на Путин, който му проправя пътя към президентската власт и дълго отговаря за украинското направление на руската политика;

Николай Патрушев (Пламен Димов) – секретарят на Съвета за сигурност на Русия;

Юрий Ковалчук (Велислав Павлов) – руски милиардер, бизнесмен и финансист, „личният банкер на Путин“.

„Путин, Шойгу, Кадиров, Патрушев и цялата върволица от персонажи всъщност в пиесата са видени условно като играчки, с които едно дете играе. Най-зловещите играчки“, казва Галин Стоев.

 

В разговор с публиката след премиерата на „Хага“ в София, авторката Саша Денисова казва, че преди да започне да пише пиесата, е направила списък с над 30 имена, които би поставила на съдебната скамейка. По думите й обаче такъв голям актьорски състав никой театър не би могъл да си позволи, а представление, включващо всички тях, би продължило с дни.

 

Авторката

Саша Денисова е режисьор, драматург и писател. Работила е дълги години в Русия, след като е завършила Московското училище за художествен театър. Учила е драматургия и документален театър в British Royal Court Theatre.

Денисова има поставени над 25 представления на водещи московски сцени. Още в първите дни на войната обаче тя бяга от Русия, която за нея се превръща в терористична страна. Установява се в Полша, където вече има над 3 милиона украински бежанци и започва да събира техни истории. Въз основа на тях написва и поставя пиесата „Шестте ребра на гнева“ и двете военни пиеси „Хага“ и „Майка ми и пълномащабното нашествие“.

„Работата на Саша Денисова беше неизвестна за мен до началото на така наречената „специална военна операция“. След като започна тази отвратителна война, аз като много театрални практици си дадох сметка, че не знам нищо за украинския театър. И започнах да разпитвам около себе си. Нейното име се появи от няколко различни страни“, разказва Стоев.

 

Режисьорът

Галин Стоев работи като театрален режисьор от 1991 г. в София. Впоследствие работата му е представена на различни европейски сцени в Белгия, Великобритания, Франция, Германия, Русия, Аржентина, Италия. Решаваща се оказва срещата му с руския драматург Иван Вирипаев.

Между 2002 и 2023 г. Галин Стоев прави девет представления по свои текстове в различни европейски театри. От 2007 г. режисьорът работи главно във Франция и Белгия, а от 2018 г. е артистичен директор на Националния драматичен театър в Тулуза, Франция, където първата му постановка „Непоносимо дълги прегръдки“ от Иван Вирипаев получава наградата на френската критика. През 2019 г. Галин Стоев е удостоен със степен „Кавалер на ордена за изкуство и литература“ на Френската република.

Режисьорът е известен с острата си позиция срещу непредизвиканата агресия на Русия срещу Украйна още от самото ѝ начало. В момента казва, че е стъписан от огромния процент български граждани, които са настроени про-путински. Според него обаче в крайна сметка "нормалните хора" са повече. Просто те не са толкова шумни и истерични, нито толкова "отвратителни" в публичните си изяви.

„Оттук насетне всички маски са паднали, така че дори и тази зле напудрена пропаганда, която тече по националното ни радио, която пробутва навсякъде шефката на СЕМ примерно, т.е. тази отрова, която се сипе на малки порции тук и там – и от президента се чуват такива приказки, и от други политици, вече да не говоря за фашистката армия „Възраждане“ – цялото това отравяне на обществото и липсата на здравословен отговор от общността, това всъщност е най-притеснителното за мен в България в момента“, казва Стоев.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.

В името на психологията - научност, страст и отдаденост

 

Творчески портрет на психолога и историк на психологията, историк на българската психоанализа доц. Стоил Мавродиев