Днес се навършват 95 години от рождението на проф. Емил Камиларов (1928-2007), свирил два пъти с цигулката на Николо Паганини. За първи път той се докосва до инструмента на италианския композитор през 1961 г., когато участва в международен конкурс, кръстен на негово име, а след това - 35 години по-късно, на концерт със съпругата си Дина Шнайдерман в Швеция.
Българският цигулар и педагог проф. Емил Камиларов е роден на 15 април 1928 г. в Тулуза, Франция, където неговите родители учат в консерваторията – майката пиано, бащата цигулка.
ЗАПОЧВА ДА СВИРИ НА ЧЕТИРИ ГОДИНИ
От четиригодишна възраст учи цигулка при баща си. През 1945 г. завършва гимназия в Чирпан, а през 1949 г. - Държавната музикална академия, с отличен успех, при проф. Владимир Аврамов. Същата година, заминава за Ленинград (днес Санкт Петербург, Русия) в бившия СССР, където завършва Ленинградската консерватория при проф. Ю. И. Ейдлин.
Учи заедно с Борис Гутников, Михаил Вайман и Дина Шнайдерман, която става негова съпруга. През 1955 г. завършва и аспирантура там, защитавайки дисертация, озаглавена „Принципът на движението като основа на техниката на лявата ръка на цигуларя“, с която получава научната степен „кандидат на изкуствоведческите науки“. Една година работи остава да работи като хоноруван преподавател.
КОНКУРСИ И УСПЕХИ
Първият му самостоятелен концерт е, когато е във втори курс. Усилено се подготвя за участия в международни конкурси и конкурси в България. И успехите не закъсняват.
През 1948 г. става лауреат на Първото общобългарско състезание за певци и инструменталисти, през 1949 г. печели наградата „Ян Кубелик“ от конкурса за цигулари в Прага и почетен диплом от международния конкурс за цигулари „Ян Сибелиус“, също в Прага. През 1951 г. е лауреат на международния конкурс „Маргарита Лонг - Жак Тибо“ в Париж и на третия Световен младежки фестивал в Берлин. През 1952 г. е лауреат на международния конкурс за цигулари „Виенявски“ в Полша. Две години по-късно печели наградата „Санта Чечилия“ от втория конкурс „Арите Серато“ в Рим. През 1958 г. е лауреат на конкурса за цигулари и пианисти „Пьотър Илич Чайковски“ в Москва.
ПРЕПОДАВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ
През 1956 г. се връща в България и започва работа като старши преподавател в Българската държавна консерватория. През 1957 г. става доцент, а през 1965 г. - професор по цигулка.
„Когато се върнах от Съветския съюз, имах възможност да стана или концертиращ артист, или преподавател в консерваторията. Аз избрах консерваторията, въпреки че педагогическата работа е доста трудна – и много скучна, и много интересна. Скучна, защото програмата изисква да се движиш в един затворен кръг, а интересното идва от студентите, защото всеки носи нещо свое, различно от останалите“, разказа проф. Емил Камиларов.
През неговите класове са минали много студенти. Той е от първите български музиканти, поканени за лектор на Международния музикален семинар във Ваймар. В продължение на две години и половина подпомага организирането и укрепването на цигулковия клас във Висшето училище във Фрамнес (Швеция). И навсякъде отдава своя опит и знания, опитвайки се да научи своите ученици да бъдат самостоятелни. „Аз мога да насоча, да обясня, да покажа, но не мога да го направя вместо друг, не мога вместо друг да осъзная нещата“.
УЧЕНИКЪТ МИНЧО МИНЧЕВ
Негов ученик е цигуларят Минчо Минчев, който казва за своя учител: „Никога не бях предполагал, че на цигулка може да се свири така хубаво, и че инструментът е толкова всеобхватен във възможностите си. Бях поразен и от човечността на този артист, проявяваща се не само в неговата интерпретация, в музиката, която създава, но и по-късно в контакта, който имах с него. Бях изпратен от детската музикална школа да му поднеса цветя на рецитала му в Габрово, който Емил Камиларов изнася непосредствено след удостояването му с първа награда от конкурса „Паганини“ в Генуа през 1961 г., но толкова се смутих, така силно съм преживял всичко, че озовавайки се пред него, не можах нищо да кажа, а само стоварих кошницата с цветя и напуснах сцената. Тогава казах на родителите си, че ако те държат да свиря на цигулка, то това може да стане само при този човек“.
И така, осем години Минчо Минчев е негов ученик. „В целия ми процес на обучение за Камиларов постигането и координирането на двата основни момента в оформянето на инструменталиста – технически и музикантски, е изключително важно. По такъв начин той успяваше да ги развива паралелно и едновременно у своите студенти, така че да се получи добър краен резултат – това е тайната на големия педагог“, разказва по-късно Минчо Минчев по повод 50-годишнината на проф. Емил Камиларов.
„За мен цигуларят и педагогът, обединени в личността на Емил Камиларов, са явление, което рядко се среща, и съм особено щастлив, че случаят ми позволи да акцентирам върху това, че съм негов ученик“, казва още Минчев.
ЦИГУЛАР СЪС ЗАВЛАДЯВАЩ ТЕМПЕРАМЕНТ
През 1958 г. Емил Камиларов, заедно със съпругата си Дина Шнайдерман, основават цигулковото дуо „Дешка“. През 1972 г. двамата създават Български камерен оркестър, на който са концертмайстори и солисти.
Определят таланта му като съвкупност от музикантски предпоставки, от волята да работи упорито и системно за овладяване на трудната цигулкова техника, и то не само механиката на движението. Наричат го „вглъбен музикант“, „блестящ виртуоз“, „цигулар със завладяващ темперамент“, с ярък интерпретаторски стил, който умее да разкрива богатствата на звукоизразителната цигулкова палитра. Забележителното му боравене с лъка и умението му да бъде „поетичен и в драматичните, и в епичните епизоди, сдържан, но достатъчно горящ в динамичните“, внушителните двойни тонове, акордовата техника, арпежите, чрез които изважда звуци сякаш не само на цигулка, но и на арфа, и на лютна не остават незабелязани, както от музикалните специалисти, така и от публиката.
„Имах щастие с моите преподаватели. И Аврамов, и Ейдлин ме учеха да бъда търсеща личност. Оттогава минаха години и с тях толкова неща промених в своето свирене, във възгледите си за музиката“, казва Емил Камиларов. Промени, които му носят голямата награда от конкурса „Паганини“ през 1961 г. в Генуа и правото да свири на цигулката на Паганини.
ЦИГУЛКАТА НА ПАГАНИНИ
През 1961 г. Емил Камиларов е един от 24-те участници в международния конкурс за инструменталисти „Николо Паганини“ в Генуа (Италия). Той печели голямата награда на конкурса, която му е връчена лично от президента на Италия - Джовани Гронки. По традиция, носителят на голямата награда на конкурса свири в залата на двореца „Турси“ в присъствието на президента на Италия и други държавни, обществени и културни дейци. Емил Камиларов изпълнява две пиеси на Паганини на цигулката, на която е свирил композиторът.
По-късно двамата със съпругата си Дина Шнайдерман за първи път свирят публично на концерт в Упсала (Швеция) на 30 август 1996 г. - отново на цигулката на Паганини, която след смъртта му през 1840 г. не е вадена за концертни изпълнения. Цигулката е изработена от Гуарниери дел Жезу и е единствената, на която е свирил Паганини. Тя е собственост на института „Паганини“ в Генуа и на нея до този момент са свирили цигулари на закрити концерти и на концерти на лауреатите на наградата „Паганини“, чийто първи носител е Емил Камиларов през 1961 г. На 31 август 1998 г. в Упсала заключителният галаконцерт на международните музикални дни е посветен на 40-годишната съвместна творческа дейност на двамата музиканти Емил Камиларов и Дина Шнайдерман.
На 16 юни 1999 г. двамата са удостоени със званието „Почетен гражданин на София“, което лично получават.
МЕЖДУ ШВЕЦИЯ И БЪЛГАРИЯ
В края на 70-те години на миналия век проф. Емил Камиларов и Дина Шнайдерман емигрират в Швеция, където Емил Камиларов преподава в музикалните академии в Гьотеборг и Упсала. В Упсала, където живеят, двамата основават музикална школа.
След 20-годишно отсъствие от България, двамата водят майсторски клас по виола и цигулка от 10 до 17 юни 1998 г. в София по повод 40-годишнината на дуо „Дешка“ и 50-годишнината от концертната дейност на проф. Емил Камиларов.
Проф. Емил Камиларов умира в Упсала на 4 октомври 2007 г., на 79-годишна възраст.
Източник: БТА
