ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Казимир Малевич (1879 - 1935), художник, теоретик на изкуството 

Произход: поляк, роден в Украйна (Руската империя)

Образование: художествено училище в Киев, Московско училище по рисуване, скулптура и архитектура

Интереси: живопис, сценография

Известен с: водеща фигура в авангарда, основоположник на супрематизма, пионер м абстракционизма; картини - „Бял квадрат на бял фон“, „Черен квадрат“, „Англичанин в Москва“, абстрактни и супрематистки композиции

------

Какво ще кажете да си купите поетична книга само с бели страници? Или да слушате симфоничен концерт от 1 час тишина? Все едно в кръчмата от празно меню да избереш празна чаша и празна чиния.

Да, в кръчма е лошо, но не и в изкуството. Там празнотата е формоопределяща и смислово натоварена. При художника Казимир Малевич пък тя е знак изобщо за края на изкуството на изображението. В една изложба той излага бели, недокоснати с бои платна – изкуството е в последното измерение, точката и прескача отвъд, в нищото.

Това е просто провокация, ще каже някой. Да, и провокация има, но това е теоретична идея. И има основания - плюс прекрасното изпълнение на Малевич. Но не се стряскайте, действието се развива през 20-те години на 20 век, а оттогава насам изкуството продължава да е живо.

Човекът, който опита да сложи точка на изкуството, Казимир Малевич, е велика фигура на руския авангард, но не е руснак, а поляк, роден край Киев. Макар да говори украински, и руски, полският му е майчин, името му е Кажимйеж Малйевич, а в официални документи обикновено се вписва като поляк или украинец.

Казимир е роден през 1879 година, израства в дълбоката украинска провинция и до 12 дори не знае думата „художник“, макар че рисува сръчно в рустикален стил. Той учи рисуване в Киев, след това семейството се мести в Курск, Казимир работи като чертожник, но продължава да се занимава с живопис. Жени се за Казимира Зглейц, но душата му не издържа дълго – през 1904 Малевич отива в Москва да учи за истински художник.

В Московското училище за рисуване, скулптура и архитектура той изкарва 6 години, ходи по изложби, запознава се със символизма, импресионизма, фовизма и кубизма, постепенно се налага сред авангарда. Рисува нещо като неопримитивизъм, а после измисля имена за стила си – „сложен реализъм“ и „кубо-футуристичен реализъм“.

Малевич участва в авангардни изложби в Москва и Санкт Петербург, в „Синия конник“ в Берлин и Салона на независимите в Париж. Илюстрира поетични книги на Хлебников и Кручоний, оформя футуристични издания и прави декори за авангардната опера „Победата над Слънцето“.

Там за първи път проблясва идеята за картината „Черен квадрат“, но тя се появява по-късно, през 1915 г. Да, дори гениите имат нужда да помислят малко, за да разберат какво всъщност правят и защо.

Ако се чудите какво представлява „Черен квадрат“, това е точно, което заглавието казва – платно със страни по 79.5 см., с черен квадрат на бял фон. Нищо повече.

"Толкова е просто и естествено, че може да бъде нарисувано от всеки занаятчия, дете или луд, но всъщност е най-загадъчната и плашеща картина, позната на човека", пише Татяна Толстая в „Ню Йоркър“.

И добавя: „Малевич…..свежда всичко до „нулата на формата“. Нулата по някаква причина се оказва квадрат и това просто откритие е едно от най-страшните събития в цялата история на изкуството“.

Въпреки войната, 1915-а е забележителна в творческия път на Малеивич и то не само заради черния квадрат. Той участва в Първата изложба на футуристите - „Трамвай В“, в Санкт Петербург, и в Последната изложба на футуристите, със загадъчното заглавие „0.10“. Малевич вече е измислил своя супер абстрактен стил, наречен „супрематизъм“ и е написал манифеста „От кубизъм към супрематизъм. Новият живописен реализъм“.

На изложбата „0.10“ той излага цикъл от 39 платна, наречен „Супрематизмът на живописта“ и прави фурор. Думата супрематизъм е от латински и значи „най-висш“ - има се предвид, че това е най-висш етап от развитието на абстрактното изкуство.

Супрематичните платна на Малевич представят цветни геометрични фигури, комбинирани обикновено на бял фон. Те са възможно най-прости, използвани са пестеливо, но платната имат голяма дълбочина и се възприемат като откровение за сложните отношения в реалността. Всъщност и черният квадрат е супрематична работа, както по-късните „Черен кръг“, „Черен кръст“, „Червен квадрат“ и „Бял квадрат на бял фон“.

Малевич, за когото свободата на изкуството е свързана с обществени промени, посреща добре болшевишката революция. Назначен е за комисар по опазване на старинните паметници, пише „Декларация за правата на художника“. В Петроград прави декори и костюми за Мейерхолд, а в Москва - „Работилница за изучаване на новото изкуство Супрематизъм“, изобщо, плува във водите на новата свобода.

През 1927 г., с големи изложби във Варшава и Берлин, идва и световната слава. Художникът обаче усеща, че нещата в СССР не вървят добре, страхува се, че ще го арестуват и оставя част от картините си в Берлин. В Русия обаче не го арестуват, поне не веднага, а чак през 1930 г. Държат го месеци наред с обвинения в шпионаж, после неочаквано го пускат, но конфискуват абстрактните картини и му забраняват да рисува по този начин.

Казимир Малевич  е трагично пречупен, връща се към портрети и реалистични форми. Умира през 1935 година от рак. Приятелите вграждат черен квадрат в надгробната му плоча, но през Втората световна костите му изчезват, а на мястото на гроба днес има жилищен комплекс.

„Жените владеят света. Няма нужда да спорим, защото те знаят какво правят. Питай Наполеон. Питай Адам. Питай Ричърд Бъртън или Ричи Самбора. Много мъже са рухнали.”

Джон Бон Джоуви, американски музикант, роден на 2 март преди 62 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Дюн“ - една впечатляваща суперпродукция

 

Вторият филм е съвършен в техническо и визуално отношение.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели