ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Казимир Малевич (1879 - 1935), художник, теоретик на изкуството 

Произход: поляк, роден в Украйна (Руската империя)

Образование: художествено училище в Киев, Московско училище по рисуване, скулптура и архитектура

Интереси: живопис, сценография

Известен с: водеща фигура в авангарда, основоположник на супрематизма, пионер м абстракционизма; картини - „Бял квадрат на бял фон“, „Черен квадрат“, „Англичанин в Москва“, абстрактни и супрематистки композиции

------

Какво ще кажете да си купите поетична книга само с бели страници? Или да слушате симфоничен концерт от 1 час тишина? Все едно в кръчмата от празно меню да избереш празна чаша и празна чиния.

Да, в кръчма е лошо, но не и в изкуството. Там празнотата е формоопределяща и смислово натоварена. При художника Казимир Малевич пък тя е знак изобщо за края на изкуството на изображението. В една изложба той излага бели, недокоснати с бои платна – изкуството е в последното измерение, точката и прескача отвъд, в нищото.

Това е просто провокация, ще каже някой. Да, и провокация има, но това е теоретична идея. И има основания - плюс прекрасното изпълнение на Малевич. Но не се стряскайте, действието се развива през 20-те години на 20 век, а оттогава насам изкуството продължава да е живо.

Човекът, който опита да сложи точка на изкуството, Казимир Малевич, е велика фигура на руския авангард, но не е руснак, а поляк, роден край Киев. Макар да говори украински, и руски, полският му е майчин, името му е Кажимйеж Малйевич, а в официални документи обикновено се вписва като поляк или украинец.

Казимир е роден през 1879 година, израства в дълбоката украинска провинция и до 12 дори не знае думата „художник“, макар че рисува сръчно в рустикален стил. Той учи рисуване в Киев, след това семейството се мести в Курск, Казимир работи като чертожник, но продължава да се занимава с живопис. Жени се за Казимира Зглейц, но душата му не издържа дълго – през 1904 Малевич отива в Москва да учи за истински художник.

В Московското училище за рисуване, скулптура и архитектура той изкарва 6 години, ходи по изложби, запознава се със символизма, импресионизма, фовизма и кубизма, постепенно се налага сред авангарда. Рисува нещо като неопримитивизъм, а после измисля имена за стила си – „сложен реализъм“ и „кубо-футуристичен реализъм“.

Малевич участва в авангардни изложби в Москва и Санкт Петербург, в „Синия конник“ в Берлин и Салона на независимите в Париж. Илюстрира поетични книги на Хлебников и Кручоний, оформя футуристични издания и прави декори за авангардната опера „Победата над Слънцето“.

Там за първи път проблясва идеята за картината „Черен квадрат“, но тя се появява по-късно, през 1915 г. Да, дори гениите имат нужда да помислят малко, за да разберат какво всъщност правят и защо.

Ако се чудите какво представлява „Черен квадрат“, това е точно, което заглавието казва – платно със страни по 79.5 см., с черен квадрат на бял фон. Нищо повече.

"Толкова е просто и естествено, че може да бъде нарисувано от всеки занаятчия, дете или луд, но всъщност е най-загадъчната и плашеща картина, позната на човека", пише Татяна Толстая в „Ню Йоркър“.

И добавя: „Малевич…..свежда всичко до „нулата на формата“. Нулата по някаква причина се оказва квадрат и това просто откритие е едно от най-страшните събития в цялата история на изкуството“.

Въпреки войната, 1915-а е забележителна в творческия път на Малеивич и то не само заради черния квадрат. Той участва в Първата изложба на футуристите - „Трамвай В“, в Санкт Петербург, и в Последната изложба на футуристите, със загадъчното заглавие „0.10“. Малевич вече е измислил своя супер абстрактен стил, наречен „супрематизъм“ и е написал манифеста „От кубизъм към супрематизъм. Новият живописен реализъм“.

На изложбата „0.10“ той излага цикъл от 39 платна, наречен „Супрематизмът на живописта“ и прави фурор. Думата супрематизъм е от латински и значи „най-висш“ - има се предвид, че това е най-висш етап от развитието на абстрактното изкуство.

Супрематичните платна на Малевич представят цветни геометрични фигури, комбинирани обикновено на бял фон. Те са възможно най-прости, използвани са пестеливо, но платната имат голяма дълбочина и се възприемат като откровение за сложните отношения в реалността. Всъщност и черният квадрат е супрематична работа, както по-късните „Черен кръг“, „Черен кръст“, „Червен квадрат“ и „Бял квадрат на бял фон“.

Малевич, за когото свободата на изкуството е свързана с обществени промени, посреща добре болшевишката революция. Назначен е за комисар по опазване на старинните паметници, пише „Декларация за правата на художника“. В Петроград прави декори и костюми за Мейерхолд, а в Москва - „Работилница за изучаване на новото изкуство Супрематизъм“, изобщо, плува във водите на новата свобода.

През 1927 г., с големи изложби във Варшава и Берлин, идва и световната слава. Художникът обаче усеща, че нещата в СССР не вървят добре, страхува се, че ще го арестуват и оставя част от картините си в Берлин. В Русия обаче не го арестуват, поне не веднага, а чак през 1930 г. Държат го месеци наред с обвинения в шпионаж, после неочаквано го пускат, но конфискуват абстрактните картини и му забраняват да рисува по този начин.

Казимир Малевич  е трагично пречупен, връща се към портрети и реалистични форми. Умира през 1935 година от рак. Приятелите вграждат черен квадрат в надгробната му плоча, но през Втората световна костите му изчезват, а на мястото на гроба днес има жилищен комплекс.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел

Владимир Димитров – Майстора, художник, роден на 1 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята