НИКОЛАЙ ЛАВЧИЕВ, "Свободна Европа"

Алла Пугачова се изказа критично за войната и се оказа, че това е по-важно от мненията на какви ли не президенти, звезди и духовни лидери. Коя е тази жена, чиито думи тежат толкова много?

„Талантът и необичайните вокални данни, яркият артистичен темперамент и работоспособност ви изкачиха на върха на естрадния Олимп и ви спечелиха истинска народна слава.

И разбира се, трябва да отбележа особено значимия ви личен принос за развитието на родното музикално изкуство“.

Думите са на руския президент Владимир Путин и датират от 15 април 2019 г. Тогава той поздрави Алла Пугачова за 70-годишния й юбилей.

Само две години и половина по-късно Путин сигурно вече не е толкова признателен на Пугачова. През уикенда звездата на съветската и руска естрада поиска да бъде включена в списъка на лицата, които са обявени за чуждестранни агенти.

„Моля да ме причислите към редовете на чуждестранните агенти на моята любима страна“, написа изпълнителката. Реакцията й беше провокирана от обявяването на мъжа й Максим Галкин за чуждестранен агент.

Него самия тя определи като „честен, порядъчен и искрен човек, истински и неподкупен руски патриот, който желае на родината си процъфтяване, мирен живот, свобода на словото и прекратяване на гибелта на нашите момчета в името на илюзорни цели, които превръщат нашата страна в парий и усложняват живота на нашите граждани“.

От юли за хората, които са определяни по такъв начин, се предвижда отнемане на широк кръг от права като правото на преподавателска дейност или на организиране на обществени прояви.

Новината за това, което написа певицата, се превърна в световна, макар че много други звезди далеч по-отдавна бяха осъдили войната и това не беше предизвикало кой знае какво вълнение. Но Алла Пугачова е нещо друго. Тя не е просто известна.

„[Тя] е част от самоидентификацията на онези, които подкрепяха главните цели на войната, обявена от Путин – възстановяване на СССР“, написа съветникът на украинската президентска администрация Алексей Арестович.

Той е първият, който успя да обясни значението на Пугачова в Русия и в целия бивш Източен блок за хората над 40 години.

От „Златния орфей“ до символ на музиката на СССР

Пугачова е родена в Москва през 1949 г., след като „Желязната завеса“ вече се е спуснала над Европа. Още от първи глас започва да се занимава с музика, а по-късно завършва специалност „хорово движение“.

Първата си песен записва през 1965 г., а година по-късно вече тръгва по турнета из Източния блок с групата „Юностъ“. Участва в редица музикални конкурси и записва с няколко групи, но големият ѝ пробив е свързан с България.

През 1975 г. тя печели голямата награда "Златният Орфей" за песента „Арлекино“ на Емил Димитров.

„Дават за първи път "Златния Орфей" на рускиня. След 20 години тя прероди „Арлекино“ (...) Всички бяха влюбени в Алла. Тя беше много скромна. Беше като французойка с черна рокля“, разказва години по-късно Димитров.

До края на 70-те тя вече е изиграла главна роля и записала музиката към филма „Женщина, которая поёт“ („Жената, която пее“). Твърди се, че филмът е гледан от 55 млн. души. Изданието „Советский Экран“ я обявява за актриса на годината.

В началото на 80-те се появява и хитът, който най-често се свързва с името й – „Миллион алых роз“ ("Милиони алени рози") с композитор Раймонд Паулс и по текст на Андрей Вознесенски.

Славата й е толкова голяма, че не просто й дават най-високите звания и почести в СССР, но и ѝ позволяват да изгради сериозна кариера и на Запад. Най-силно е присъствието ѝ в скандинавските страни.

След разпада на СССР славата й не увяхва и тя остава народна любимка, а в някои класации е обявена за най-известния и за най-обичания руски гражданин. Музикалният критик Артемий Троицки твърди, че съществува следният виц:

„Кой е Леонид Брежнев? Дребен политик от ерата на Алла Пугачова“.

Тя получава най-големите си държавни отличия от властта в руската държава в последните 10 години. Два „Ордена за заслуги към отечеството“ трета и четвърта степен са ѝ връчени от Владимир Путин и Дмитрий Медведев.

Началото на войната и проблемите с Максим Галкин

В началото на войната Пугачова замина с мъжа си Максим Галкин и двете им деца в Израел. Тя не изразяваше публични мнения за войната, но дори това е „новина“ за медиите. Едни видяха в мълчанието й критика, а други незаинтересованост.

Критиките обаче идваха от Галкин, който също е една от най-популярните фигури в Русия. Той е един от най-известните и гледани комици от края на 90-те до днес.

От 2014 г. до само преди няколко месеца той се изявяваше в държавния „Первий канал“, за което търпи критики от руската опозиция. Преди няколко месеца обаче той спря да работи в телевизията, а от февруари насам на няколко пъти изрази мнения срещу войната и осъди действията на руските войници в Украйна.

"Даването на статут на чуждестранен агент на Галкин дискредитира не толкова него, колкото самия статут. Все пак хората разбират, че Галкин не е „чуждестранен агент“, най-малкото защото не е политик“, написа политологът Аббас Галямов.

Нищо обаче не предизвика толкова смут, колкото думите на Алла.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Шекспир е правилният път за всички умове, които са изгубили равновесие“.

Джеймс Джойс, ирландски писател, роден на 2 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята