АЛЕКСАНДЪР ДЕТЕВ, DW

Вероятно най-натовареното място в градчето Дартфорд днес е гарата, от която за няколко минути стигаш до Лондон. Но това предградие на британската столица заема специално място в сърцето на всеки фен на рок музиката. Защото от него произлиза едно дуо, което 60 години не спира да оставя своите непреходни отпечатъци върху музикалната история.

Мик Джагър е роден на 26 юли 1943 година. Кийт Ричардс - на 18 декември същата година. Двамата се познават от малки, но съдбовната им среща е на вече споменатата гара през октомври 1961 година. Тема на разговор става една плоча на Чък Бери, която Ричардс носи в ръката си. След няколко месеца двамата вече забиват в компанията на Брайън Джоунс, Иън Стюарт и Дик Тайлър. На 12 юли идва и първата възможност да свирят пред публика. Бързо трябва да си измислят име. Пред погледна на Джоунс и Ричардс попада друга любима плоча - "Rolling’ Stone" на Мъди Уотърс. Останалото е история.

В музиката и визиите на Стоунс се отразява културата на следващите шест десетилетия. От сексуалната революция, която бележи най-силните им години, през легендарното им лого, създадено от Джон Паше през 1970 година, клипа с Анджелина Джоли в края на 1990-те, култовата роля на Ричардс в "Карибски пирати" няколко години по-късно, чак до "Living in a Ghost Town", която се превърна в химна на пандемията през 2020 година.

През 1969 година Стоунс се разделят с Брайън Джоунс, който няколко месеца по-късно ще остане завинаги на 27. Смъртта му остава мистерия и до днес. През 1963 година към групата се присъединява барабанистът Чарли Уотс, през 1975 година и Рони Уд. Четиримата остават ядрото на групата до смъртта на Уотс миналата година.

Стоунс отбелязват 60 години на сцената с мащабно турне в Европа. Днес, шест десетилетия след като за първи път свирят в клуб Marquee в Лондон, Мик и Кийт пътуват от Брюксел за Виена, където със затаен дъх ги чакат десетки хиляди. Когато излязат на сцената, те пак са си същите момчета. Кийт с типичната си лекота и непукизъм изсвирва всеки правилен тон по същия начин, по който за първи път, събуждайки се от сън, изсвирва легендарния риф на "(I Can't Get No) Satisfaction" през 1965 година. Липсва му само цигарата в ръка - преди две години най-после ги отказва. Мик е все така 70 килограма и напълно обезсмисля законите на биологията и физиката, като на близо 79 години тича, пее и скача неспирно на сцената в продължение на 2 часа. Но, както пита самият той в първата песен от турнето "Street Fighting Man": "Какво може да прави едно бедно момче освен да пее в рок енд рол група?".

Смъртта на Чарли Уотс миналата година ни напомни, че макар недостижими, и "Ролинг Стоунс" не са вечни. Но докато имаме шанс да им се радваме, знаем, че те ще са на сцената до последния акорд, последния тон и последния дъх. Онзи влак, на който Мик и Кийт се качиха през октомври 1961 година, продължава да се движи с пълна пара.

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Колкото повече ограничаваш себе си, толкова повече се разкрепостяваш. Деспотизмът на ограниченията само помага да се достигне точността на изпълнението.”

Игор Стравински, руски композитор, роден на 17 юни преди 142 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…