„Кое друго сопрано сега може да изпее “Willow Song” и “Ave Maria” по-красиво?”

„Ню Йорк таймс”

„Дездемона открадна шоуто.”

„Гардиън”

„Тази Дездемона е поредната запомняща се роля в бързоразвиващата се кариера на младата Йончева в Метрополитън опера.”

„Ню Йорк класикал ревю”

„Звездите на спектакъла безспорно са Соня Йончева и Яник Незе-Сеген. Гордата и благородна Дездемона на Йончева е великолепно изпълнена. Нейният сочен във всеки нюанс глас има силата да се извиси над хора в трето действие. Тя постига едно от най-вълнуващите и красиви финални действия в историята.”

bachtrack.com

Това са част от отзивите за изпълнението на българската звезда Соня Йончева в „Отело” от Джузепе Верди на Метрополитън опера. Българската публика ще може да гледа спектакъла на 17 и 21 октомври в Cinema City Mall of Sofia. 

Йончева пее в Метрополитън опера от 2013 г., когато се качва на сцената й като Джилда (“Риголето”), а през следващата година и като Мими (“Бохеми”) и Виолета (“Травиата”).  

Новият прочит на „Отело“ е дирижиран от младия Яник Незе-Сеген. Латвиецът Александърс Антоненко изпълнява ролята на Отело, Желко Лучич е Яго.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Понеже всяко правителство, което управлява без съгласието на управляваните, по дефиниция представлява робство.“

Джонатан Суифт, ирландски писател, роден на 30 ноември преди 356 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.

Такива, каквито бяхме

 

50 години от премиерата на "Каквито бяхме". Творбата на Полак е сред вечните класики на Холивуд, която може да се гледа винаги и с удоволствие