Преди половин век - на 21 декември 1971 година естрадната певица Паша Христова, оркестър “София”, Мария Нейкова и още много други изпълнители трябва да отпътуват за Алжир, където предстоят дни на българската култура. Самолетът Ил-18 току-що е излязъл от ремонт. Малко след излитането самолетът се пречупва на две и избухва в пламъци.

От 73-ма души на борда 30 загиват, сред тях е и Паша Христова. Когато с Мария Нейкова се качват на самолета, Паша сяда на третата седалка откъм прозореца. Мария си спомня, че колежка от Софийския градски народен съвет я кани да се премести до нея, за да разговарят и така двете приятелки си разменят местата. Всички от първа до шеста седалка загиват, с изключение на Мария Нейкова. Така размяната спасява нея, но се оказва фатална за Паша, която завинаги остава на 25.

ПАРАШКЕВА ХРИСТОВА е родена на 16 юли 1946 г. в София. Израства в софийския квартал Княжево. Корените й са от село Варана, община Левски, където са живели баба й и дядо й. Родителите й се преместват в София и там се ражда Паша. След завършване на гимназия започва работа като чертожничка в комбинат „Балканкар“ – София. Завършва школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. През 1966 г. записва първата си песен „Щъркелът пристигна пак“. Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда. Още от самото начало на своята кариера публиката я приема възторжено.

През 1968 г. става солистка в оркестър „София“ – тогава един от най-популярните състави в българската музика. Гастролира в СССР, Чехословакия, Унгария, Югославия, Румъния, ГДР, ФРГ и др. За своите пет творчески години записва около 60 песни за фонда на БНР.

За нея пишат музика композиторите Николай Арабаджиев, Чеслав Ниемен, Димитър Вълчев, Йосиф Цанков, Александър Йосифов, Светозар Русинов, Морис Аладжем, Зорница Попова и др.

Печели международна слава и много награди от конкурси. Между тях: награда на фестивала „Златният елен“ в Брашов, Румъния, първа награда за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова „Яворова пролет“ (по музика на Светозар Русинов) на радиоконкурса „Пролет“. През 1970 г. се представя на фестивала „Златният Орфей“ и получава голямата награда за песента „Повей, ветре“ (по музика на Йосиф Цанков) и първата награда за „Една българска роза“ (по музика на Димитър Вълчев). През 1971 г. Паша Христова получава Голямата награда за изпълнители на международния фестивал в Сопот, Полша, за песента си „Ах, този дивен свят“. Това е едно от най-големите международни признания за български поп певец.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора