АДЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА, "Христо Ботев"

Наричаха го „акробат на рояла и виртуоз на педалите“. Мнозина дори смятаха, че зашеметяващата му техника и невероятният му звуков диапазон по някакъв начин го доближават до легендарния Ференц Лист – един от извечните символи на пианизма. Френският композитор и органист Марсел Дюпре казва по този повод „Ако бях будист, а не католик, щях да кажа, че Лист се е преродил в Дьорд Цифра“. Самият Цифра определено имаше слабост към музиката на Лист, защото остана в историята като един от най-добрите ѝ интерпретатори. А и животът му с всички свои необикновени моменти, сложни превратности и митарствания, бе не по-малко интересен от този на големия унгарски композитор.

Дьорд Цифра е роден в Будапеща, в семейството на бедни унгарски цигани. Баща му, който също се казва Дьорд, свири на цимбал в кабаретата и ресторантите на Париж през 1910 година. След началото на Първата световна война, като гражданин от вражеска страна той е хвърлен в затвора, а жена му и двете му дъщери са депортирани в Унгария само с пет килограма багаж. Семейството успява да се събере отново чак след войната.

Още от съвсем малък Дьорд в пълна сила познава глада и нищетата, но това пробужда заложбите му на вундеркинд. Той се научава да свири на пиано съвсем сам, без някой специално да се е занимавал с него – просто следи уроците на сестра си и след това повтаря онова, което е правила тя. На пет години момчето вече е сензация – свири по ресторанти, барове и на циркови представления, за да заработва пари за прехраната на семейството си. Години по-късно критиците ще се присмиват над пианиста, който в детството си е свирил по кръчмите и началното му музикално образование не може да бъде определено по никакъв друг начин освен като „улично“.

Но Дьорд Цифра едва ли се разстройва особено от това – в края на краищата, на девет години, когато повечето от децата просто ходят на училище или само играят на кукли, той постъпва в Музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща и става най-младият студент в историята на учебното заведение, където като правило се влиза на възраст между 14 и 17 години.

От 1933 г. Цифра започва да изнася концерти в Унгария, а през 1937 г. гастролира в Холандия и скандинавските страни. Изглежда като че ли младият виртуоз се докосва до славата, което обещава известност и големи хонорари, способни да сложат край на неговото полугладно съществуване. Но... изведнъж в плановете на пианиста се намесва ВОЙНАТА. През 1942 г. той е изпратен на фронта, далеч от младата си жена Зулейка и невръстния им син. Отначало служи като пехотинец, след това – като танкист, при първия удобен случай обаче дезертира и така се оказва единственият останал жив от своя батальон. Завръща се в Унгария през 1947 и започва да свири на пиано в барове и клубове, за да издържа семейството си.

След края на войната, когато на мястото на нацистите в Унгария идват комунистите, Дьорд Цифра се опитва да се върне към кариерата си на пианист, но също като баща си е хвърлен в затвора по политически причини. Престоят му там е ужасен – знаейки, че Цифра е музикант, надзирателите издевателстват над него: те го бият по ръцете, по пръстите, а по време на работа избират за него такива дейности, които най-много натоварват китките. Изобщо – правят всичко възможно, за да може той никога вече да не се докосне до клавишите на пианото. И отново, въпреки всичко, Дьорд Цифра оцелява! След освобождаването от затвора през 1953 му се налага да положи немалко усилия, за да възстанови нормалното функциониране на китките и пръстите си. През 1955 печели международния конкурс на името на Ференц Лист в Будапеща.

През 1956 г. Цифра заедно със семейството си бяга във Виена. Дългите години на страдания и унижения завършват – още през същата година музикантът изнася своя първи концерт. Славата и известността идват при Цифра, за него отварят врати концертните зали на Виена, Париж и Лондон. Немалко време пианистът отделя и за педагогическа дейност. На уроци при него се стичат музиканти от цял свят.

Към края на живота си Дьорд Цифра се установява във Франция. Получава френско гражданство, променя името си от Дьорд на Жорж. Като отплата за това, че го е приютила, Цифра прави много добрини на страната – създава музикален фестивал на свое име, открива училище, основава фондация. Изпълненията му все повече попадат под влиянието на френската култура. И все пак той, както и преди, отдава предпочитанията си на любимия Лист. Синът му, също Дьорд, роден през 1942 г., е диригент. Нееднократно свири и записва с баща си. Кариерата му изглежда многообещаваща, но през 1981 г. умира по време на пожар. След трагедията големият пианист никога вече не работи с оркестър. Измъчван от рак на белите дробове, Дьорд Цифра умира на 72 години от инфаркт. Погребан е в гробищата на Санлис, редом със сина си.

Уникален талант с невероятна съдба, Дьорд Цифра ще остане в историята на музиката като символ на гениалния пианизъм. Блестящ изпълнител с изумителни технически умения, той интерпретира по неподражаем начин не само любимия си Лист, но и Моцарт, Бетовен, творби на старите композитори. Репертоарът му включва концертите на Шопен, Григ, Рахманинов, Чайковски.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора