Театралната режисьорка Лилия Абаджиева гостува в предаването на БНР "Нашият ден". Поводът е нейният рожден ден. Ето какво заяви тя в интервюто на Александър Райчев:

 

Равносметка?

"Още от дете не празнувам рождения си ден. Не го смятам за специален ден и не е ден за равносметка. Но може би сега живеем във време, когато всички си правим равносметка. По някакъв начин всички имаме усещането, че не просто живеем в постмодерното общество, а че живеем в едно почти саморазрушаващо се общество – има цялостна деетизация на обществения и културния живот, някаква всеобща, за съжаление, дехуманизация, правещи от човека консуматор, пълна девалвация на нравствената система... Отказ от утвърдените през вековете ценности, които са действали като регулаторен механизъм за възпроизвеждане на етическото начало в човешките взаимоотношения. Това резултира в деструкция на мотивацията на отделната личност. Обществото не се нуждае от личността. Духовното е поставено на заден план. Саморазрушително лишаване от емоционалност на човешкия живот."

Пандемията – ескалация на проблемите

"Позоваването на прагматизма, като нова религия и велика добродетел на човека консуматор, се превърна в новия образец на Homo sapiens. Понеже сега живеем, за съжаление, не само в здравна криза, а тя започва да се превръща в политическа и социална, и понеже лидерите не са друго освен слуги на народа, бих си пожелала те да са алтруисти по убеждение – да работят не за своето, а за чуждото благо, т.е. да не бъдат жадно вторачени в изгодата." 

Театърът

"Бих си пожелала в тая епоха на разрушаване на ценностите по отношение на театъра и в контекста на обявения конкурс за директор на Народния театър, да има един дебат и е крайно време да спрат задкулисието и театралната олигархия, която практически влече естетическите достижения не само на българския театър към гибел. Никъде в Европа театърът не съществува на пазарен принцип. Много тревожно е, че ние сме единствената европейска държава, която не е подписала Пакта за култура! 

Изключителна радост е, че на първата ни сцена в момента поставя Боб Уилсън. Това дори не сме го сънували... 

Но това не отменя факта, че на първата ни сцена не са поканени едни от най-големите ни режисьори, също не отменя факта, че там поставят дори на голяма сцена хора без експертиза... Не бих искала да споменавам големи български режисьорски имена, които бяха тотално зачеркнати от листата на големите театри. Всичко разбирам, дори и патоса на тази десакрализация. Но има битка, от която не бива да се отказваме – да не допускаме загубата на духовното, на ценностите. Томас Ман нарича драмата поезия. Поезията на живота, изследването на човешкото у човека е една от функциите на театъра. Комерсиалните тенденции някак си разрушиха всичко, на което нашите учители са ни учили. Всички сме виновни за това."

 

Коментари  

0 #1 Огнян Стамболиев 04-11-2021 17:12
КАКТО Е КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА СПРАТ И ПРЕТЕНЦИОЗНИТЕ И БЕЗДАРНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ НА ЛИДИЯ АБАДЖИЕВА
Цитиране

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора