ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

След „Севилският бръснар на Росини, „Тайният брак” на Чимароза е може би най-популярната комична опера на всички времена. Повече от две столетия тя не слиза от световните сцени, позната и обичана е и у нас. Преди известно време беше поставена с голям успех в Русенската опера, играна е с неизменен успех във всички български музикални театри. В историята на музиката, нейният автор, Доменико Чимароза (1749- 1801) влиза като най-яркия представител на неаполитанската оперна школа, като ненадминат майстор на т.н. „опера-буфа” (комична) и като пряк предшественик на великия Джоакино Антонио Росини.

Съдбата на този рано напуснал този свят музикант е достойна за филм или роман. 

Родил се е под знака на огнения Стрелец, на 17 декември 1749 г. в Неапол, в крайно бедно семейство. Баща му бил каменоделец, а майка му перачка. Останал отрано сирак, бил настанен в пансион на бедни деца в един от манастирите на града. По онова време, в Италия, в тези заведения децата получавали солидно музикално образование, което се случило и с него. Оказало се, че подобно на Моцарт, е с голяма дарба. На дванайсет години вече бил приет за редовен студент в най-авторитетната неаполска консерватория „Санта Мария ди Лорето, която преподавали прочутите композитори Николо Пичини и Гаспаро Сакини. За единайсетгодишното си обучение там, той усвоил всичко необходимо, за да започне сериозно да пише музика. На двайсет и две години в неаполския театър Фиорентини била представена първата му опера – „Капризите на графа”.  След този успех поръчките за нови опери заваляли една след друга (Тук ще отворя скоба, за да напомня, че през 18 век операта е била, както киното днес, водещото и най-популярното изкуство, в големите италиански градове са функционирали от 10 до 30 и повече музикални сцени, затова и търсенето на нови опери било голямо За по-малко от 20 години изключиотелно плодовитият Гаетано Доницети написва „само“… 70 опери!) 

Популярността на младия Доменико Чимароза растяла с всеки изминат ден. Оперните театри и импресарии се надпреварвали да му възлагат своите поръчки. Започнал да пътува из цяла Италия, тогава все още разпокъсана на отделни държави – княжества, кралства, републики. Някои независими, други под испанско владичество.

А Чимароза притежавал наистина неизчерпаема фантазия, високо майсторство, 

голяма работоспособност и усет към сцената, певците и трудното изкуство на пеенето. Неговите комични опери, сред които особено се открояват: „Италианката в Лондон”, „Джанина и Бернардоне”, „Пазарът Малмантиле”, „Неуспешните интриги” завладели сцените на Рим, Торино, Венеция, Генуа, Милано, Флоренция, Парма. През 80-те години на 18 век бил признат за водещия композитор на цяла Италия, за заместника на Паизиело, Перголези, Пичини, Салиери. Но за разлика от повечето свои колеги, бил скромен и неспособен да си намери длъжност както тях като капелмайстор или преподавател. Затова се принудил да приеме длъжността придворен капелмайстор и „съчинител на музика” в императорския двор в Санкт Петербург. Така прекосил половин Европа с карета стигнал през мразовитата зима на 1787 година в Русия. Там обаче бил доста натоварен с преподаване и ръководство на придворния оперен театър, та за тригодишния си престой написал сравнително по-малък брой опери („само” 10!), отколкото в родната Италия.

По обратния път за родината, към която се отправил през лятото на 1791 година, 

Доменико Чимароза посетил Виена. Там получил чудесна оферта – длъжността „придворен капелмайстор” при австрийския император Леополд Втори, известен като голям любител и меценат на музиката (бил е и - до известна степен - покровител на Моцарт и дори му е дал идеята за операта „Така правят всички”)

В прекрасния град на Дунава през 1792 г. съчинил заедно с поета и либретиста Джовани Бертати, своя ненадминат шедьовър – комичната опера в две действия „Тайният брак”. За основа на динамично изградения сюжет послужила едноименната английска комедия на  знаменитите актьори Джон Колман-старши и Дейвид Гарик, вдъхновена от цикъла сатирични гравюри на Уилям Хогарт „ Брак по неволя”.   

Датата на премиерата, 7 февруари на с. г. е наистина уникална в историята на музиката. Цялата опера, а не отделни части, била изцяло бисирана, повторена, само два часа след първото изпълнение. По искане на императора!  Случай без прецедент и неповторен досега в историята! 

След този триумф се завърнал най-сетне в родния Неапол, където бил посрещнат с почести като истински национален герой. Получил мечтаната длъжност, придворен капелмайстор на Неаполското кралство. „Тайният брак” била поставена и там, играла се повече от сто пъти! Истински рекорд дори за златното време на операта. Въодушевен от признанието и успеха, Чимароза започнал да твори още по-интензивно.

Всъщност, той ни е оставал „само” 64 опери, 5 оратории, 10 кантати, множество сонати, десетки солови песни и арии – едно огромно блестящо наследство.

Но през 1799 година италианците от Неапол се вдигнали на въстание – тази област е била под испанско владичество. Като истински патриот Чимароза се включил в революционния комитет и дори написал неговия „Патриотичен химн”. За съжаление, свободната Неаполска република просъществувала едва три месеца. 

След поражението й Доменико Чимароза бил арестуван и изпратен в затвора. Неговият дом бил опустошен, знаменитото му клавичембало, на което съчинявал прекрасната си музика, било строшено и захвърлено в морето. Цели четири месеца именитият композитор бил затворен в едно студено и влажно подземие, очаквайки смъртната си присъда. И само енергичното ходатайство на група влиятелни неаполски благородници  и общински съветници– любители на операта, го спасило от смърт. Като не пожелал да остане в родния си град, той заминал за прекрасната Венеция. В града на Лагуната, въпреки умората и увреденото си здраве, съчинил последната си сценична творба - операта-драма  с античен сюжет „Артемизия”. Но премиерата й в театър „Ла Фениче” така и не успял да види и чуе. Тя се състояла четири дни след смъртта му, на 11 януари 1801 година.

„Тайният брак” е, без съмнение, един от върховете в жанра на комичната опера.

 „Стилът на Чимароза, пише през 1823 г. Стендал, искри от комедийност, страст, сила и веселие. Той въздейства на въображението ни чрез продължителни музикални периоди, в които необикновеният блясък и пищност се съчетават много умело с необикновената точност на изказа...“

„Тайният брак“ (за която Росини в присъщия му шеговит стил казва, че била „най-доброто му произведение“) е една от най-жизнерадостните и оптимистични опери. Широкото мелодично развитие, прекрасните, лесно запомнящи се арии, дуети и ансамбли, ясната прозрачна оркестрация са осигурили огромната популярност на тази забележителна творба на италианския класицизъм и повече от две столетия тя не слиза от световните сцени.

Доменико Чимароза и днес се счита за ”италианския Моцарт”.

Немският композитор Едуард Ханслик има едно остроумно определение: „Чимароза е сключил „таен брак” със „Сватбата на Фигаро” на Моцарт, от който се е родил „Севилският бръснар” на Росини. „А музиката тук е като нежен воал от позлатена коприна, обсипана с блестящи диаманти!”.

А наследникът на Чимароза, духовитият Джоакино Росини обичал да казва: „ Моето най-съвършено произведение не е „Севилският бръснар”, а... ”Тайният брак”!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора