ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Богдана Гюзелева-Вулпе (1878 – 1932).  Първата българска оперна прима, първата българска композиторка. Днес рядко си спомняме за първите в нашето изкуство, закъсняло с векове, но избуяло бързо след освобождаването ни през 1878 г. А името на тази чаровна и талантлива жена стои редом до имената на първите трима много заслужили мъже, „бащите на българската опера”: Константин Михайлов-Стоян, Драгомир Казаков и Иван Вулпе, нейния именит съпруг. 

Родена е на 19 февруари в годината на Освобождението, под духовния знак на Водолея, в културно, възрожденско семейство в старопрестолния град, в което театърът и музиката са на голяма почит. Баща й, Иван Гюзелев, руски възпитаник, е бил министър на просветата в кабинета на Петко Каравелов. Майка й, Стефани Гюзелева, е активна общественичка. От дете, Богдана, се влюбва в музиката, театъра и операта.  Свири на цигулка и пиано, пише стихове.

Има шанса да учи в Дрезденската консерватория при проф. Емил Зиферт. Времето в столицата на Саксония се оказва решаващо за кариерата й, усвоява тайните на Белкантото, натрупва голям запас от знания не само в областта на музиката, танца и театъра, но и в пластичните изкуства, литературата, поезията, философията. Завърнала се в България започва да учи композиция при чешкия капелмайстор Йозеф Шветнер.

През пролетта на 1903 г. се среща с бесарабския българин, оперния певец Иван Вулпе и двамата заминават за Русия, за далечния Иркутск, където пеят в Операта и преподават музика. В края на учебната 1907 година се завръщат в България и изнасят поредица оперни концерти в страната. Това е подготовката за сформирането на бъдещата първа родна оперна трупа. И тя се ражда, след доста години на трудности, на неразбиране от страна на властта и обществеността и липсата на средства, най-сетне през следващата 1908 година с поредица от оперни концерти и представления на откъси от опери, посрещнати с огромен интерес от публиката. В солистичния състав участват: Константин Михайлов-Стоян, Драгомир Казаков, Иван Вулпе, Стоян Николов, Димитър Попиванов, Катя Стоянова и самата Богдана Вулпе. 

Първата опера, която се изпълнява изцяло, е „Палячо” на Руджеро Леонкавало с нейното участие в ролята на Неда. Тук тя блести с красивия си, тембрист, добре школуван сопран, с музикалността си, а също и с несъмнения си драматичен актьорски талант. След Неда се зареждат роля след роля – лирични и драматични: Татяна  от „Евгений Онегин”,  Вердиевата Аида, Кармен, Графинята от „Сватбата на Фигаро” на Моцарт, Русалка на Даргомижски, Тамара и Ангел от „Демон” на Рубинщайн, Лучия  на Доницети, Превъплъщава се с успех и в роли от редица български опери: Ирина от „Борислав” на Маестро Георги Атанасов, Тахибеговица от операта на Димитър Хаджигеоргиев... 

От този непълен списък се вижда, че е пяла различни роли от тези за най- високия женски глас – колоратурното сопрано до мецосопраното. Един наистина голям творчески диапазон – певчески и актьорски. При това е била и красавица. Елегантна, чаровна.

Междувременно започва да композира активно. Пише: Симфонични картини по народни мотиви за солисти, смесен хор и голям оркестър, много солови песни за глас и пиано, цикъл песни по стихове на Хайне,  обработва и хармонизира български, френски и хърватски народни песни, съчинява  3 опери и  3 оперети. Някои от тях са поставени с голям успех: „Любов”, „Съюзници”, „Махараджата”. Връх в музикално- сценичното й творчество, без съмнение, е операта „Психея” по нейно либрето, представена с нейно участие през 1915 година в София. 

Премиерата е на 30 март в Народния театър, под диригентството на Маестро Георги Атанасов с режисьор Драгомир Казаков. В главните роли се  представят първенците на българската опера:  Стефан Македонски, Пенка Тороманова, Катя Стоянова и Иван Вулпе.  Композира още  опери: „Фернандо”, „Вампука”, Любов”  по нейни либрета (надарена е и с поетичен талант!) и две оперети: „Съюзници” и „Махараджата”, както и творби за оркестър, сред които на голям успех се радват „ Симфонични картини”.

Известно време работи като преподавател по пеене и се изявява и като концертираща певица във Виена и Берлин. През 1928 година е отново в София, работи като вокален педагог заедно със своя съпруг Иван Вулпе, „бащата на българската певческа школа”.  Умира в бедност на 54 години през 1932 година. През последните години от живота си, вече напуснала сцената, останала без пенсия, изработва кукли, за да преживява. Тогавашната власт не оценява големия й талант и принос  към българската музикална култура.

В наши дни БНР си спомни за първата българка - композитор и осъществи студиен запис на операта й „Психея”. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Колкото повече ограничаваш себе си, толкова повече се разкрепостяваш. Деспотизмът на ограниченията само помага да се достигне точността на изпълнението.”

Игор Стравински, руски композитор, роден на 17 юни преди 139 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?